Владимир Крючков: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Уладзімір Аляксандравіч Кручкоў |
ред. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо| |
{{Биография инфо| |
||
име= Владимир |
име= Владимир Крючков |
||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание= руски офицер и политик |
| описание= руски офицер и политик |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Владимир Крючков''' (на [[руски език]] |
'''Владимир Александрович Крючков''' (на [[руски език]]: ''Владимир Александрович Крючков'') е съветски [[политик]], [[офицер]] - армейски генерал, председател на [[КГБ]] на [[СССР]] (1988-1991), който е сред главните действащи фигури в опита за [[държавен преврат]], наречен „[[Августовски пуч]]“, през [[1991]] г. Член е на [[КПСС]] от 1944 г. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е |
Роден е в гр. [[Царицин]] на [[29 февруари]] [[1924]] г. Работи в Артилерийски завод № 221 в [[Сталинград]] (1941 - 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. [[Горки (град)|Горки]] (1942 - 1943). |
||
През [[1946]]година е назначен за втори секретар на Градския комитет на [[ВЛКСМ]] през [[1946]] год. Член на [[КПСС]] от [[1944]] год. |
|||
=== Във ВЛКСМ и дипломацията === |
|||
Работи като народен [[следовател]] в Тракторозаводския район на [[Волгоград]]. През [[1947]]-[[1950]] е [[прокурор]] от следствения отделна Волгоградската прокоратура. През [[1950]]-[[1951]] [[прокурор]] от Кировски район-[[Волгоград]]. |
|||
На [[комсомол]]ска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на [[ВЛКСМ]] през 1946 г. Работи като народен [[следовател]] в прокуратурата на Тракторозаводския район на [[Волгоград]], [[прокурор]] в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951). |
|||
Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „[[Юрист]]“ (1949) и Висшата [[дипломат]]ическа школа на СССР (1954). |
|||
През [[1949]] завършва Всесъюзния задочен юридически институт специалност [[юрист]], а през [[1954]] завършва висшата дипломатична школа на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и е назначен на длъжност трети секретар на 4 Европейски отдел. В [[1955]]-[[1959]] на работа в посолството в [[Унгария]]. Негов началник там е бил [[Юрий Андропов]]. Взема участие във събитията в [[Унгария]]. През [[1965]]-[[1967]] е помощник на секретаря на [[КПСС]]. Започва работа в органите за сигурност през [[1967]]. Назначен е за заместник председател на [[КГБ]] през [[1978]] год. Личен номер Е-104577. През [[1978]]-[[1988]] началник на [[Външно разузнаване]]. На тази длъжност се проявил, като добър организатор. Под неговото ръководство могъществото на [[Външно разузнаване]] станало всеобхватно, но голямото разрастване довело до понижаване на качеството на редовия състав, който в повечето случай бил набиран по партийна линия. |
|||
Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в [[Унгария]] (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е [[Юрий Андропов]]. Взема участие в събитията по [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. |
|||
По време на [[война]]та в [[Афганистан]] договаря създаване на представителство на [[КГБ]] там. |
|||
От [[1988]] до август [[1991]] е шеф на [[КГБ]]. Член на [[Политбюро]] на [[КПСС]] през [[1989]]-[[1990]] година. |
|||
В апарата на [[ЦК на КПСС]] работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967). |
|||
⚫ | |||
=== В органите на сигурността === |
|||
⚫ | |||
Започва работа в [[КГБ|Комитета за държавна сигурност]] (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор. |
|||
Армейски генерал (27.01.1988). Председател е на КГБ от 1 октомври [[1988]] до 21 август [[1991]] г. |
|||
⚫ | |||
Член е на [[Политбюро]] на КПСС от 20 септември [[1989]] г. |
|||
Награждаван с два [[орден]]а [[Ленин]], "Червено знаме", орден "Октомврийска революция", носител на ордена "Трудово Червено знаме", "Почетен знак" и много други руски и чуждестранни отличия. |
|||
⚫ | |||
Част от организационния комитет на Движение за подкрепа на армията. По данни на вестник Аргументи и факти, Крючков тясно сътрудничи с една от структурите на правителството. Владее [[немски език|немски]] и [[унгарски език]]. Автор е на пет книги, в последните години пише мемоари. |
|||
Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи [[държавен преврат]] чрез [[Августовски пуч|пуча]] от [[19 август|19]]-[[21 август]] [[1991]] г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на [[Михаил Горбачов]] - [[президент на СССР]], и въвеждане на [[извънредно положение]] в страната. |
|||
⚫ | <!-- От [[17 август|17]] до [[19 август]] в бойна готовност са държани [[спецчасти]]те на [[КГБ]] и спецчастите на [[Външно разузнаване]]/учебен полк под разпореждане на отдел "С" на [[разузнаване]]то. На [[20 август]] [[Алфа (специални части)|специалните части "Алфа"]], трябвало да атакуват "[[Белия дом]]" заповед за това не постъпва обаче. Своето участие в [[пуч|пуча]] обосновава с опитите си да противодейства на разпада на [[СССР]]. -->Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в [[държавна измяна]] на 22 август 1991 г. |
||
Умира на [[23 ноември]] [[2007]] година в [[Москва]] на 83 годишна възраст. |
|||
=== След Августовския пуч === |
|||
Държан е 17 мес. в [[затвор|следствения изолатор]] №1 „[[Матроска тишина]]“ в Москва, освободен е срещу мярка за неотклонение подписка през декември 1992 г. [[Амнистия|Амнистиран]] е от [[Държавна дума|Държавната дума]] на [[Федерално събрание на Русия|Федералното събрание]] на Русия през [[1994]] г. |
|||
Излиза с обръщение към президента [[Елцин|Б. Н. Елцин]] на 3 юли 1992 г., в което го обвинява в прехвърляне на вината за разпадането на СССР на членовете на Държавния комитет по извънредните обстоятелства. |
|||
Бил е председател на Съвета на директорите на „Регион“ АД (''АО «Регион»''), влизащо във финансовата корпорация «Система», и съветник на директора на [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]] на РФ [[Путин|В. В. Путин]]. Член на организационния комитет на Движението в подкрепа на армията. |
|||
Умира в [[Москва]] на 83-годишна възраст на [[23 ноември]] [[2007]] г. Погребан е в Москва на Троекуровското гробище. |
|||
== Други == |
|||
Награден е с 2 [[орден]]а „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, [[медал]]и и други съветски и чуждестранни отличия. |
|||
Автор е на 5 книги: |
|||
* „Личное дело“ (''«Личное дело»'', 1996); |
|||
* „На края на пропастта“ (''«На краю пропасти»'', 2003); |
|||
* „Личност и власт“ (''«Личность и власть»'', 2004); |
|||
* „Без срок на давност“ ''«Без срока давности»'', 2006). |
|||
⚫ | |||
Женен е за Екатерина Петровна, имат 2 сина, внуци. |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{Commonscat|Vladimir Kryuchkov}} |
|||
* Биографии: [http://svr.gov.ru/history/kr.htm на сайта на Службата за външно разузнаване на Русия], [http://shieldandsword.mozohin.ru/personnel/kryuchkov_v_a.htm], [http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?id=70401] |
|||
* [http://izvestia.ru/hystory/article3099321/ КГБ боролся с видео-магнитофонами и просмотрел распад СССР] // в-к „Известия“, 13.12.2006 |
|||
* Последни интервюта на В. Крючков: [http://www.kp.ru/daily/23961/72536], [http://kp.ru/daily/23962/72588/] |
|||
{{DEFAULTSORT:Крючков, Владимир}} |
{{DEFAULTSORT:Крючков, Владимир}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Разузнавачи]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Съветски генерали]] |
||
[[Категория:Съветски политици]] |
|||
[[Категория:Съветски дипломати]] |
|||
[[Категория:Прокурори]] |
|||
[[be:Уладзімір Аляксандравіч Кручкоў]] |
[[be:Уладзімір Аляксандравіч Кручкоў]] |
Версия от 18:17, 24 април 2012
Владимир Крючков Владимир Александрович Крючков | |
руски офицер и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
Учил в | Дипломатическа академия Московски държавен юридически университет |
Партия | КПСС |
Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ Октомврийска революция Червено знаме на труда (СССР) |
Владимир Крючков в Общомедия |
Владимир Александрович Крючков (на руски език: Владимир Александрович Крючков) е съветски политик, офицер - армейски генерал, председател на КГБ на СССР (1988-1991), който е сред главните действащи фигури в опита за държавен преврат, наречен „Августовски пуч“, през 1991 г. Член е на КПСС от 1944 г.
Биография
Роден е в гр. Царицин на 29 февруари 1924 г. Работи в Артилерийски завод № 221 в Сталинград (1941 - 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. Горки (1942 - 1943).
Във ВЛКСМ и дипломацията
На комсомолска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на ВЛКСМ през 1946 г. Работи като народен следовател в прокуратурата на Тракторозаводския район на Волгоград, прокурор в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951).
Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „Юрист“ (1949) и Висшата дипломатическа школа на СССР (1954).
Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в Унгария (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е Юрий Андропов. Взема участие в събитията по Унгарското въстание от 1956 г.
В апарата на ЦК на КПСС работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967).
В органите на сигурността
Започва работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор.
Армейски генерал (27.01.1988). Председател е на КГБ от 1 октомври 1988 до 21 август 1991 г.
Член е на Политбюро на КПСС от 20 септември 1989 г.
Августовски пуч, 1991 г.
Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи държавен преврат чрез пуча от 19-21 август 1991 г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на Михаил Горбачов - президент на СССР, и въвеждане на извънредно положение в страната.
Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в държавна измяна на 22 август 1991 г.
След Августовския пуч
Държан е 17 мес. в следствения изолатор №1 „Матроска тишина“ в Москва, освободен е срещу мярка за неотклонение подписка през декември 1992 г. Амнистиран е от Държавната дума на Федералното събрание на Русия през 1994 г.
Излиза с обръщение към президента Б. Н. Елцин на 3 юли 1992 г., в което го обвинява в прехвърляне на вината за разпадането на СССР на членовете на Държавния комитет по извънредните обстоятелства.
Бил е председател на Съвета на директорите на „Регион“ АД (АО «Регион»), влизащо във финансовата корпорация «Система», и съветник на директора на ФСБ на РФ В. В. Путин. Член на организационния комитет на Движението в подкрепа на армията.
Умира в Москва на 83-годишна възраст на 23 ноември 2007 г. Погребан е в Москва на Троекуровското гробище.
Други
Награден е с 2 ордена „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, медали и други съветски и чуждестранни отличия.
Автор е на 5 книги:
- „Личное дело“ («Личное дело», 1996);
- „На края на пропастта“ («На краю пропасти», 2003);
- „Личност и власт“ («Личность и власть», 2004);
- „Без срок на давност“ «Без срока давности», 2006).
В последните си години пише мемоари. Владее немски и унгарски език. Бил е способен на скоростно четене. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, които са му харесали. Любител на театъра.
Женен е за Екатерина Петровна, имат 2 сина, внуци.
Външни препратки
- Биографии: на сайта на Службата за външно разузнаване на Русия, [1], [2]
- КГБ боролся с видео-магнитофонами и просмотрел распад СССР // в-к „Известия“, 13.12.2006
- Последни интервюта на В. Крючков: [3], [4]