Тумор: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: ml:ട്യൂമർ |
|||
Ред 26: | Ред 26: | ||
Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан. |
Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан. |
||
Като синоним на злокачествен тумор се използва думата [[рак (болест)|рак]]. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки([[метастаза|метастази]]), обикновено след като са разрастнали достатъчно. Има случаи обаче, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер се |
Като синоним на злокачествен тумор се използва думата [[рак (болест)|рак]]. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки([[метастаза|метастази]]), обикновено след като са разрастнали достатъчно. Има случаи обаче, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер се разсейва из организма, напр. рака на гърдата. Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан (левкемии и лимфоми) не могат да бъдат "опипани". Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват - анемия, умора, подути жлези (лимфни възли), нарушения в кръвната картина и кръвосъсирването. |
||
Наименования на злокачествените тумори са: |
Наименования на злокачествените тумори са: |
Версия от 13:31, 26 април 2012
Терминът тумор (от латински подутина) основно се използва за название на анормално нарастване на тъкани.
Видове
Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени.
Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по 4 отличителни белега:
- проникване: клетките на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан
- разрушаване: разрушават съседната тъкан
- метастазиране: пренасят се благодарение на кръвоносните и лимфните съдове и образуват метастази
- инвазия: проникване в органа гостоприемник чрез специфична ензимна активност на туморните клетки.
Точното определяне характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване(биопсия).
Доброкачествени
Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Разбира се, има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в мозъка.
Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачесвени.
Наименованията на доброкачествените тумори са:
- епителни - покривен епител (папиломи), от жлезист епител (аденоми);
- мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом” - липом, фибром, хондром, остеом;
- нервна система – менингиом, неврином
- кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми
Злокачествени
Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан.
Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки(метастази), обикновено след като са разрастнали достатъчно. Има случаи обаче, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер се разсейва из организма, напр. рака на гърдата. Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан (левкемии и лимфоми) не могат да бъдат "опипани". Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват - анемия, умора, подути жлези (лимфни възли), нарушения в кръвната картина и кръвосъсирването.
Наименования на злокачествените тумори са:
- епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител - аденокарциноми
- мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком” - липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком
- нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен”, което означава „злокачествен” - анапластичен менингиом, анапластичен неврином
- кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми
- кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми
Причинители
Туморите се причиняват от мутация на ДНК на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации които активират онкогени или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор. Клетките имат механизми, които поправят ДНК, и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване(Апоптоза) ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите които подтискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации.
Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции.