Венецианска република: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
[[Хуни]]те, водени от [[Атила]] през [[452]] година, разрушават римския град [[Аквилея]]. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища — [[Градо]], [[Хераклея]], [[Маламоко]] и др. |
[[Хуни]]те, водени от [[Атила]] през [[452]] година, разрушават римския град [[Аквилея]]. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища — [[Градо]], [[Хераклея]], [[Маламоко]] и др. |
||
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучио Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла [[Ипат|ипат]], чиито латински еквивалент е [[Дук|дук]]. С времето името се променя и така възниква типичната Венеция и Генуа титла [[Дож|дож]]. |
След падането на [[Римска империя|Западната Римска империя]], тези земи попадат под владичеството на [[остготи]]те, [[Византийска империя|Византия]] и др. При войните с [[лангобарди]]те възниква необходимостта от общо управление и през [[697]] година жителите избират [[Паоло Лучио Анафесто]] пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла [[Ипат|ипат]], чиито латински еквивалент е [[Дук|дук]]. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните [[Венеция]] и [[Генуа]] титла [[Дож|дож]]. |
||
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През [[742]] година е преместено в Маламоко, а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град [[Венеция]]. |
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През [[742]] година е преместено в Маламоко, а през [[810]] година е преместено на необитаемия дотогава остров [[Риалто]], на който след това изниква град [[Венеция]]. |
Версия от 10:58, 27 април 2012
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия. Известна е като „Светлейшата република“ и съществува от VII век до XVIII век (1797) г. В различни етапи от историята си се сдобива с колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.
История
Раждане на Републиката
Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така постепенно възникват няколко селища — Градо, Хераклея, Маламоко и др.
След падането на Западната Римска империя, тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучио Анафесто пожизнено за общ върховен водач. По византийски модел му дават гръцката титла ипат, чиито латински еквивалент е дук. С времето името се променя и така възниква типичната за средновековните Венеция и Генуа титла дож.
Първоначално правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на необитаемия дотогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.
През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град. Нейния флот победоносно се сражава против норманите и сарацините, както и срещу славянските пирати от Пагания на източния бряг на Адриатическо море.
Разцвет на Републиката
Могъществото на републиката достига най-високата си степен когато дожът Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) със съдействието на френските кръстоносци завладява Константинопол през 1204 година и при разделянето на Византия на Венеция са дадени три осми от империята и остров Крит. Венеция не успява да попречи на падането на Латинската империя през 1261 година, а византийските императори след това предоставят на генуезците такива широки права, че венецианците са изместени на заден план. Освен това, от 1256 година започва продължителна война между Венеция и Генуа, част от венецианско-генуезките войни, която се води с променлив успех.
Аристократическо-олигархическото устройство на републиката през 1297 година става още по-затворено, в следствие на премахването от дож Пиетро Градениго на Големия съвет, и превръщането на избираемата до този момент синьория в наследствена колегия, в състава на която влизат само записаните в Златната книга фамилии.
Залез
Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в града и превземат двореца на дожа. След това държавата е поделена между Франция и Австрия.