Йордан Стубел: Разлика между версии
Ред 17: | Ред 17: | ||
=== Ранно детство === |
=== Ранно детство === |
||
Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София. |
Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София.Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата. |
||
=== След края на войните === |
=== След края на войните === |
||
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над |
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“. |
||
=== През 20-те години на XX век === |
=== През 20-те години на XX век === |
||
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“. |
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са („Приказка“), („Майка“), („Песен“). |
||
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - „Съдба“. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - „Сиротински песни“. В нея той помества циклите „Сиротински песни“, „Шуми Марица“, „Дим“, „Златната река“ и „Нощен път“. Някои от тях вече е публикувал в „Съдба“. С тази втора стихосбирка Йордан Стубер приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. |
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубер приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. |
||
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“, „Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и |
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“, „Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други. |
||
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи. |
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи. |
||
=== В края на 30-те и през 40-те === |
=== В края на 30-те и през 40-те === |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София. |
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София. |
||
Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог“ е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби. |
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби. |
||
Големите политически промени, които настъпват в България след края на |
Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война , повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие. |
||
== Смърт == |
== Смърт == |
Версия от 12:05, 27 април 2012
- Тази статия е за българския поет Йордан Иванов Бакалов. За политика, носещ същото име, вижте Йордан Иванов Бакалов (политик).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: препратки, оправяне на правописа, енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Йордан Стубел | |
български поет | |
27 януари 1935 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Йордан Стубел в Общомедия |
Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
Живот и поезия
Ранно детство
Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София.Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата.
След края на войните
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“.
През 20-те години на XX век
През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са („Приказка“), („Майка“), („Песен“).
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубер приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“, „Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други. Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
В края на 30-те и през 40-те
В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София.
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война , повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.
Смърт
Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.
Външни препратки
- Кратка биография
- Йордан Стубел, забравеният лирик, статия от Стоян Вълев
- стихотворения