Йордан Стубел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|българския поет Йордан Иванов Бакалов|политика, носещ същото име,|Йордан Иванов Бакалов (политик)}}
{{друго значение|българския поет Йордан Иванов Бакалов|политика, носещ същото име,|Йордан Иванов Бакалов (политик)}}


{{обработка|препратки, оправяне на правописа, енциклопедизиране}}
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Йордан Стубел
| име = Йордан Стубел
Ред 11: Ред 10:
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
}}
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл [[„Шуми Марица“]], който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.
'''Йордан Стубел''', псевдоним на '''Йордан Иванов Бакалов''', е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл [[Шуми Марица]], който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.




Ред 21: Ред 20:
=== След края на войните ===
=== След края на войните ===


След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. („Български воин“) и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. („Златорог“) публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. („Българин“). В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, [[Георги Константинов]] и [[Никола Фурнаджиев]] стават редактори на елитния литературен седмичник („Съвременник“).
След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. („[[Български воин]]“) и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. („[[Златорог]]“) публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. („Българин“). В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, [[Георги Константинов]] и [[Никола Фурнаджиев]] стават редактори на елитния литературен седмичник („Съвременник“).


=== През 20-те години на XX век ===
=== През 20-те години на XX век ===
Ред 29: Ред 28:
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса [[Дора Габе]]. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.
През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса [[Дора Габе]]. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата.
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.
Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.

Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.
Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.


Ред 37: Ред 37:
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във [[формализъм]]. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от [[туберкулоза]]. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.
Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във [[формализъм]]. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от [[туберкулоза]]. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.


Големите политически промени, които настъпват в България след края на [[Втората световна война]] , повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - [[обич]], [[патриотизъм]], [[образование]], трудолюбие.
Големите политически промени, които настъпват в България след края на [[Втората световна война]],повлияват и върху облика на [[детска литература|детската литература]]. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - [[обич]], [[патриотизъм]], [[образование]], трудолюбие.


== Смърт ==
== Смърт ==

Версия от 12:45, 27 април 2012

Тази статия е за българския поет Йордан Иванов Бакалов. За политика, носещ същото име, вижте Йордан Иванов Бакалов (политик).

Йордан Стубел
български поет
27 януари 1935 г.
Роден
Починал
Йордан Стубел в Общомедия

Йордан Стубел, псевдоним на Йордан Иванов Бакалов, е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.


Живот и поезия

Ранно детство

Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София.Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност („Право“). Но се реализира не в правото, а в литературата.

След края на войните

След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. („Български воин“) и списанията („Сила“), („Листопад“), („Ек“), („Златорог“) и др. В сп. („Златорог“) публикува значителен дял от творбите си - над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. („Българин“). В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник („Съвременник“).

През 20-те години на XX век

През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът („Шуми Марица“)е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са („Приказка“), („Майка“), („Песен“).

През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - („Съдба“). Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - („Сиротински песни“). В нея той помества циклите („Сиротински песни“), („Шуми Марица“), („Дим“), („Златната река“) и („Нощен път“). Някои от тях вече е публикувал в („Съдба“). С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като ("поет за възрастни") и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“), („Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.

Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са („Опак свят“), („Срещу новата година“) и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите („Господин Свинчок“) и („Гост от Бомбай“). В своите стихосбирки („Пътека до небето“) и („Бяла Коледа“) поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.

В края на 30-те и през 40-те

В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца („Игличина полянка“). По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София.

Заради поетичните си позиции в сп. („Златорог“) е обявен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв е освободен, но до края на живота му през 1952 не са публикувани никакви негови творби.

Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война,повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.

Смърт

Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.

Външни препратки