Гостун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 80.253.59.169 (б.), към версия на Nk |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
Името на Гостун носи морският нос „[[Гостун (нос)|Гостун]]“ на остров [[Сноу (остров)|Сноу]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> |
Името на Гостун носи морският нос „[[Гостун (нос)|Гостун]]“ на остров [[Сноу (остров)|Сноу]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> |
||
Гостун е третият владетел в „Именника” на фона на управлението на предходните, за него е отреден срок от две години, като се посочва че е бил наместник и принадлежи към друг род – Ерми. Неговото намесничество е между 603 и 604 г. и предхожда управлението на Кубрат. Затова се свързва с аварската зависимост и се приравнява към съобщения във византийските източници Органа, който е бил чичо на Кубрат. Явно Кубрат в твърде ранна възраст е седнал на трона, което е налагало регентско управление. На пръв поглед имената Гостун и Органа се отличават твърде много за да се свържат с едно лице. |
|||
В.Бешевлиев посочва няколко версии за етимологията на прабългарското име Гостун. Според Куник името Гостун е идентично с иранските имена Γαστεις, Γαστειν и произлиза от староперсийското gasta, съвр.персийски gast – отвратителен, лош, осетински иронски gоzе, gоdzа – изпражнение, което е абсолютно нереално, или от хипотетичното аланско gasti – гост, според В.Абаев, съхранено в имената от Пантикапей и Горгопия Γαστείς, Γαστης, аналогично на в ягнобски, пущунски gašt, шугнански, язгулемски gax't, кюрдски geşt, талишки gêšt, гилянски gêštên, персийски gäšt – отивам, вървя. (ВА-СЕИ,стр.12),(VS-ETD) Окончанието –ун, отговаря на осет. окончание –on, древноиранското –ān/āna за мъжки лични имена. (ВБ-ИЕП) Според Вернадски Гостун най-вероятно е бил славянин ант, което не можем да приемем, предвид рода му Ерми. Според Б.Симеонов, името Гостун произлиза от кощунство, старобълг. кощунъ, в смисъл присмехулник, смешник, шегаджия, което е също несериозно. (БС-ПО,стр.142) Възможно е и друго заначение на Гостун – силен, според В.Томашек, който посочва угрофинското kostan - смел, или тюркското küstün – силен. (БС-ПО,стр.140) |
|||
Възможно е в случая думата гостунъ да не е лично име, а да има съвсем друго значение. В тунгусоманджурски *gusin – чичо, вуйчо, в евенкски gusin, gutin, guhin, евенски göser, улчийски, орокски gusi(n), орочки gusin, нанайски gusĩ, удегейски goso`, guse` - чичо, вуйчо, улчийски gočo, орокски goču, солонски gusu, guču, нанайски gučeke, guske – чичо, близък, в старояпонски kaso, средновековен японски kàzó, kázó – баща. (ССТМЯ-1,стр.175) Протоалтайска форма *gusa˜o,-č която се явява изолиран тунгусоманджурско-японски изоглос. (S-AE) Но смятам че тук трябва да поставим и чувашкото kukka, kokki – вуйчо, при най-близко тюркско *aqa/aγa/ača – вуйчо. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.303) Така че напълно възможно е в текста гостунъ да означава просто „чичо, по-точно вуйчо наместник” и да е загубило първоначалното си значение за по-късния преписвач, който го е написал като лично име, изпущайки името на историческата личност Органа, вуйчо на Кубрат, предвид факта че принадлежи към друг род, не може да е чичо, при по-късния препис. Интересен паралел на чувашката форма е бълг.диал. гаго – вуйчо. |
|||
(БС-ПО,стр.142) - . – Б.Симеонов. Прабългарска ономастика. Пловдив. 2008 г. |
|||
(ВА-СЕИ,стр.12) - Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. Васо Абаев. М.1965 г |
|||
(ВБ-ИЕП) – В.Бешевлиев. Ирански елементи у прабългарите. |
|||
(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.303) - М.Р.Федотов. „Этимологического словаря чувашского языка” (1 том А-Р pdf, 13Mb), Чебоксары.1996 г. Уеб-сайт: Monumenta altaica - http://altaica.narod.ru/v-turks.htm |
|||
(ССТМЯ-1,стр.175) – Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков, том-1 (А-Нг), Материалы к этимологическому словарю. Издательство „Наука”. Ленинградское отделение. Ленинград 1975. Уеб-сайт: „Monumenta altaica” - http://altaica.narod.ru/tms.htm |
|||
(S-AE) - Altaic etymology. S. Starostin. Copyright 1998-2003.: www.starling.rinet.ru/ |
|||
(VS-ETD) - “Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic, Finno-Ugric, Iranian,Germanic” . Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/ |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 17:49, 29 април 2012
Тази статия е за българския владетел. За селото в Югозападна България вижте Гостун (село).
| Гостун | |
| български владетел | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | |
Гостун е един от българските владетели, изброени в „Именник на българските ханове“. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода Ерми на Хунския Аварски хаган. Гостун, управлявал в продължение на 2 години след Ирник и преди Курт, започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като 628-630 година или 603-605 година.[1]
Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници Органа, чичо на Кубрат,[2][3] докато други отхвърлят такава връзка.[4]
Името на Гостун носи морският нос „Гостун“ на остров Сноу, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[5]
Източници
- ↑ Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988. с. 176-181.
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
- ↑ Димитров, Х. Историческата действителност в "Именника на българските ханове" // Преслав 4. 1993. с. 244-245.
- ↑ Артамонов, М. И. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)