Лозенска планина

Лозенска планина - проходът Влаковете на спускане в Долни Пасарел

Лозенска планина се намира в Западна България, в непосредствена близост до София и Витоша, южно от Софийското поле. Западната ѝ граница е очертана от Панчаревският пролом на река Искър, между Панчарево и Пасарел, югозападната — от яз. Искър. В подножието и са разположени селата Лозен, Герман, Долни Пасарел и Габра. От тях към главното било на планината са прокарани туристически маршрути, които в по-вечето случаи се дублират с почвени пътища и козарски пътеки, прокарани в миналото за стопански цели, използващи се и до днес. Най-популярни са маршрутите около вр. Полуврак и Панчаревското езеро.

В Лозенската планина се намират Германски, Лозенски, Панчаревски и Долнопасарелски манастир, както и средновековната крепост Урвич.

География и геология

Лозенската планина е част от най-западния край на Ихтиманска Средна гора. Планината се издига преди около 90 милиона години на границата на горната Креда и долен Терциер. Докато планината се издига, Софийското, Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през Квартенер преди 1 милион години. Площта ѝ е 80 кв. км. При село Габра се намира мината Чукурово за лигнитни въглища. Тя има 2 дяла — северен и югозападен. Границата им минава по река Ракита.

• Северен дял — Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река Искър са стръмни ,а към река Ракита полегати

и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината:

• Попов дел (1190 м)
• Ланина могила (1188 м)
• Половрак (1182 м)
• Бачун (1150 м)

• Югозападен дял — В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101)м. На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в р. Искър. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към язовир Искър плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила, Агината могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около язовир Искър.

Климат

Мек умерено континентален.Снежната покривка не се задържа дълго 4 месеца.

Води

Повечето реки и потоци пресъхват през лятото особено по северните склонове. Дори по-дълга водна артерия като потокът в Беларски дол, приемащ няколко по-дълги потока до вливането си в река Искър, през юли и август може да пресъхне напълно. Въпреки това в планината има достатъчно извори. По-известни са Бачул, Студен кладенец, Ибров кладенец, Светена вода, Ловджийската чешма, Гъркина чешма, Матейната чешма и Изворо. Най-голямата река протичаща в пределите на Лозенска планина е Ракита. От северната страна има множество къси и маловодни реки и потоци. Те са известни главно на по-старите жители на селата и на козари и говедари. Такива са Брожданска, Радиличка, Сакошка и Димовска бара, Блазно дере, Каменити дол, Ланчевска бара, Топлика, Буков дол и др. Над Нови хан е по-голямата река Студеница, която извира от северния склон на връх Мали Попов дял и има дълбока и красива долина. Също много красива е долината на Търнавска река. Горното и Долното Габренско езеро са добре познати на любителите на риболова. Макар и да се води като язовир, Панчарево е най- популярната от водните площи около София. Минералният извор при Панчаревското езеро е още от римско време, а вероятно и преди това е бил известен на траките. Днес се намира под езерото, но водите му са изведени до чешмите и банята на самия бряг.

Почви

До 700 м са канелени горски, на по-голяма височина кафяви горски, а по Искър алувиални.

Флора

В миналото цялата планина е била покрита с непроходими вековни букови и дъбови гори, много от които са унищожени поради многовековната сеч, пашата и ерозията. Сега в планината има много пасища. Старите гори са запазени около Лозенския манастир и са част от НАТУРА 2000. Растителността е съставена от средноевропейски и субсредиземноморски широколистни дървесни и тревисти видове. В ниските части се срещат цер, космат дъб, горун, благун, обикновен габър, келяв габър. В буковия пояс има обикновен бук и мизийаски бук, полски бряст,явор, шестил, хиркански явор, клен, мъждрян, офика и брекина. Покрай Искър - елша, върба, топола и вторични борови гори.

Фауна

Бозайници -сърни, диви свине, лисици, зайци, рядко вълци. През зимата оттук минават мечки. Лозенската планина свързва мечките от Рила, Витоша и Стара Планина. Птици - пъдпъдъци, горски гълъби, гургулици, кълвачи и чучулиги. Влечуги и земноводни - усойница, пепелянка, смок, сива водна змия, зелен гущер, тритони, планинска жаба. Други - сечко розалия, зелен скакалец и цикади.

Селища и забележителности

Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости - Равулското кале на връх Калето, Европейското кале на едноименния връх и Урвич. Старият път от София за Самоков е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село Долни Пасарел и продължавал по долината на река Искър. Село Габра е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен — според легендата от юнак надвил "черен арапин" и спечелил свободата на свои сънародници, а Нови хан, възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от Цариград до Белград- Йени хан. Според едно предание в м. Селище е било селото, чиито жители са основали Долни Лозен.

В планината има и няколко паметника. На връх Половрак сред малък парк е паметникът на неизвестен въстаник от четата на Георги Бенковски. В Стражарски дол, близо до вилна зона "Пасарел", е паметникът на смелия летец Списаревски, направил първия таран в авиационната ни история, спирайки бомбардировач летящ към София.

В планината има и няколко манастира:

• Германски манастир "Св. Иван Рилски".
• Лозенски манастир "Св. Спас" - основан през 14 век и разрушаван и възстановяван няколко пъти.
• Панчаревски (Урвишки) манастир "Св. Николай летни"- има подобна история.
• Пасарелски манастир "Св. Петър и Павел" - в миналото е имало стара постройка, по-късно унищожена. Сегашната църква е от 19 в. Тя е зле запазена, но фреските ѝ са в добро състояние.

Туризъм

В Лозенската планина няма туристически хижи, а само туристически заслони - „Синаница“ в м. Дърводелеца, „Голия рид“, „Ловния заслон“,„Половрак“ и „Урвич“. В планината има много немаркирани пътеки изградени от местните жители като те са труднопроходими, обрасли и ерозирали.

Има 2 маркирани туристически маршрута:

• Лозен-Лозенски манастир-връх Половрак-Долни Пасарел.
• Лозен-Лозенски манастир-връх Половрак-връх Лалина могила-връх Мала Лалина могила-връх Мала Раковичка могила-Кокаляне.

• Местност в Лозенска планина
  Местност в Лозенска планина
• 
  Връх Полуврак, западната част на Лозенска планина и Витоша
• 
  Гробът на незнайния четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски
• 
  Лозенски манастир „Свети Спас“

Външни препратки

• Лозенска планина — авторски сайт с история, маршрути и фотогалерия