Кук (острови): Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Промяна: yo:Àwọn Erékùṣù Cook |
AvocatoBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Промяна: mr:कुक बेटे |
||
Ред 231: | Ред 231: | ||
[[mi:Kuki Airani]] |
[[mi:Kuki Airani]] |
||
[[mk:Кукови Острови]] |
[[mk:Кукови Острови]] |
||
[[mr:कुक बेटे]] |
|||
[[mr:कूक द्वीपसमूह]] |
|||
[[ms:Kepulauan Cook]] |
[[ms:Kepulauan Cook]] |
||
[[mzn:کوک جزایر]] |
[[mzn:کوک جزایر]] |
Версия от 23:17, 8 май 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кук.
|
|
Национален девиз:
няма | |
Официален език | английски, раротонгански |
Столица | Аваруа |
Кралица | Елизабет II |
Министър-председател | Джим Марурай |
Площ — Общо — % вода |
на 225-то място 236,7 км² 0% |
Население — Общо (2003) — Гъстота |
на 219-то място 21 008 87 д/км² |
БВП — Общо (1999) — На глава от населението |
112 млн $ ок. 5300 $ |
Независимост | Няма. На 4 април 1965 г. получава самоуправление при свободна асоциация с Нова Зеландия. |
Валута | Новозеландски долар |
Часова зона | UTC-10 |
Национален химн | Te Atua Mou'e |
Internet TLD | .CK |
Телефонен код | 682 |
Островите Кук са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи - Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн кв. км).
История
Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.
През 1901 г. островите минават под управлението на Нова Зеландия, а през 1965 г. получават право на самоуправляваща се територия. Проблемите на Островите Кук са свързани с емигрирането на квалифицираните работници в Нова Зеландия, както и с държавния дефицит.
В края на 1990-те год. на остров Мауке като островен лекар работи българинът Асен Цанев, който до ден днешен е почитан от местното население.
Държавно устройство
Островите Кук са самоуправляваща се територия, свободно присъединила се към Нова Зеландия. Жителите на островите имат новозеландско поданство. Глава на страната е кралицата на Великобритания, със свой представител. Представител на правителството на Нова Зеландия е върховният комисар.
Законодателната власт е представена от законодателното събрание, състоящо се от 25 депутати, избирани за 5 год., и министерски съвет начело с министър-председател. Към Законодателното събрание има съвещателен орган – Палата на вождовете, състояща се от 15 членове. Въоръжени сили няма.
Геграфия
Островите Кук се състоят от 2 групи – Северни Кукови острови (6 атола) с площ 22,3 км2, и Южни Кукови острови (3 атола и 6 острова) с площ 214,3 км2.
Северната група е съставена от коралови острови, а южната островите са предимно с вулкански произход. Най-висока точка е връх Те Манга (653 м) на остров Раротонга.
Климатът е тропичен, пасатен, мек и влажен, със средногодишна температура 24°С и валежи 2 000 - 2 500 мм годишно.
Население
- Население – 19 700 жители (2007).
- Гъстота – 83,2 жители на км2.
- Естествен прираст – 21.
- Градско население – 63%.
- Религиозен състав – християни 99,2% (протестанти 87,6%, католици 12,4%), други 0,8%.
- Етнически състав – полинезийци от островите Кук – 91,3%, пукапуканци – 5,6%, европейци – 2,2%, палмерстънци – 0,6%, други – 0,3%.
- Официален език – английски. Използват се и полинезийски езици.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 19%.
- Административен център – гр. Аваруа (13,2 хил. жители).
В Нова Зеландия живеят около 50 хил. жители на Островите Кук. На остров Раротонга живее 73,8% от населението на страната, а на Северните острови - едва 6,3%.
Административно деление
6-те острова и 9-те атола представляват всеки един самостоятелна административна единица.
СЕВЕРНИ КУКОВИ ОСТРОВИ
Название на остров/атол (алтернативно название), (английско название) | Площ км2 | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
---|---|---|---|---|
атол Манихики (Хъмфри) (Manihiki, Humphrey) | 5,4 | 351 | капитан Патриксън (13 октомври 1822) | |
атол Насау (Те Нуку о Нгалеву, Нгаонгао, Адел, Лайдра, Рейнджър) (Te Nuku o Ngalewu, Ngaongao, Adele, Lydra, Ranger) | 1,3 | 71 | Джордж Рул (1828) | |
атол Пукапука (Те Улу о те вату, Сан Бернардо, Дейнджър) (Pukapuka, Te Ulu o te watu, San Bernardo, Danger) | 1,3 | 507 | Алваро де Менданя де Нейра (20 август 1595), Джон Байрон (21 юни 1765, вторично) | |
атол Ракаханга (Тапуахуа, Александър, Реирсън, Литъл Гангс, Френсис, Принцеса Мариан, Аликонга) (Tapuahua, Rakahanga, Reirson, Little Ganges, Francis, Princess Marianne, Alliconga) | 4,1 | 141 | Педро Фернандес де Кирос (1 март 1606), Фадей Белингсхаузен (15 август 1820, вторично) | |
атол Суворов (Suvorov, Sowarrow) | 0,4 | необитаем | Михаил Лазарев (7 септември 1814) | |
атол Тонгарева (Мангаронгаро, Пенрин, Бенет) (Tongareva, Mangarongaro, Penrhyn, Bemmett) | 9,8 | 251 | Уилям Север (8 август 1788) |
ЮЖНИ КУКОВИ ОСТРОВИ
Название на остров/атол (алтернативно название), (английско название) | Площ км2 | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
---|---|---|---|---|
атол Аитутаки (Мангари) (Aitutaki, Mangari) | 18,3 | 2 194 | Уилям Блай (11 април 1789) | |
остров Атиу (Енуаману) (Atiu, Enuamanu) | 26,9 | 572 | Джеймс Кук (1 април 1777) | |
остров Мангаиа (Ауау Енуа) (Mangaia, Auau Enua) | 51,8 | 654 | Джеймс Кук (29 март 1777) | |
атол Мануае (Харви, Сандвич) (Manuae, Hervey, Sandwich) | 6,2 | необитаем | Джеймс Кук (22 септември 1773) | |
остров Мауке (Акатокаманава) (Mauke, Akatokamanava) | 18,4 | 393 | Джон Дибс и Джон Уилямс (23 юли 1823) | |
остров Митиаро (Mitiaro) | 22,3 | 219 | Джон Дибс и Джон Уилямс (20 юни 1823) | |
атол Палмерстън (Palmerston) | 2,1 | 63 | Джеймс Кук (16 юни 1774) | |
остров Раротонга (Rarotonga) | 67,1 | 14 153 | Флечър Кристиан (1788) | |
остров Такутеа (Takutea) | 1.2 | необитаем | Джеймс Кук (1 април 1777) |
Стопанство
Основа на стопанството на островите Кук е туризмът, в който са заети близо 3/4 от работоспособното население. Годишно островите се посещават от 83 хил. туристи.
Основни отглеждани селскостопански култури са тропически плодове и кокосови орехи. Отглеждат се и изкуствени бисери. Промишлеността е представена от 2 шивашки предприятия, пивоварен завод и предприятия за преработка на плодове и копра. От особено голямо значение за брутния вътрешен продукт на страната са продажбата на пощенски марки и монети.
В административния център Аваруа и има голямо пристанище и международно летище. На островите има изградени 190 км шосета, от които 35 км са асфалтирани. Няма железопътни линии. Съотношението между селското стопанство, промишленосттта и обслужването е 18:9:73.