Велмевци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:


==История==
==История==
[[Файл:Church pr. Iliya in Velmevci.jpg|ляво|мини|250п|Църквата „Св. Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от [[Димитър Дечев]], [[Йордан Пиперката]], [[Христо Пасхов]] и поп Кузман Попдимитров от [[Бабино (Община Демир Хисар)|Бабино]].]]
[[Файл:Church pr. Iliya in Velmevci.jpg|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от [[Димитър Дечев]], [[Йордан Пиперката]], [[Христо Пасхов]] и поп [[Кузман Попдимитров]] от [[Бабино (Община Демир Хисар)|Бабино]].]]
В [[19 век]] Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>
В [[19 век]] Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>


Ред 39: Ред 39:
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през [[1947]] г. процесите на изселване се засилват.
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през [[1947]] г. процесите на изселване се засилват.
[[Файл:Sveta Marena vo Velmevci.jpg|дясно|мини|„Света Марена“ във Велмевци]]
[[Файл:Sveta Marena vo Velmevci.jpg|дясно|мини|„Света Марена“ във Велмевци]]

==Личности==
==Личности==
;Родени във Велмевци
;Родени във Велмевци

Версия от 07:38, 14 май 2012

Шаблон:Селище в РМ инфо

Велмевци (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Демир Хисар, Република Македония.

География

Разположено е в Бушева планина, в северната част на Община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 км2, от които обработваемите площи са 211,1 ха, пасищата заемат 233,3 ха, а горите 729 ха.

История

Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от Димитър Дечев, Йордан Пиперката, Христо Пасхов и поп Кузман Попдимитров от Бабино.

В 19 век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Велмевци има 800 жители, всички българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1961 година Велмевци има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,[4] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е на път да се обезлюди напълно.[5]

Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват.

„Света Марена“ във Велмевци

Личности

Родени във Велмевци

Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  4. Велмевци на сайта на Община Демир Хисар
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Илюстрация Илинден, бр.111, стр. 4
  7. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.