Мамелюци

Мамелюци е военна каста, властваща в Египет, с огромно влияние в Близкия изток. Династията е основана от потомците на немюсюлмански момчета, купувани като роби от владетелите на Египет и използвани като войници. В продължение на повече от 250 години Египет и Сирия са управлявани от мамелюкски султани.

Подобно на еничарите, мамелюците представляват военно-политически елит, формиран от немюсюлмани-роби. Основната маса на египетските мамелюци се формира от роби, закупени от кавказките, тюркските и източнославянските народи.

Един от най-могъщите мамелюкски владетели, Байбарс (1260-1277 г.), се изкачва на власт, след като участва в разбиването на монголите при Айн Джалут през 1260 година. Това е определяно от историците като първото значимо противопоставяне на монголските завоевания.

През 15 век мамелюците се включват във войната срещу османските турци, които превземат Кайро през 1517 г. Османският владетел Селим I слага край на управлението на мамелюците и поставя неголям гарнизон в Кайро. Въпреки това мамелюците запазват известна автономност и власт. В резултат на тази победа последният абасидски халиф Мохамед ал Мутавакил III е отведен в плен в Истанбул, където предава халифата на Селим I. С този формален акт турският султан става де юре "предводител на правоверните" до окончателната отмяна на халифата през 1924 година от Мустафа Кемал - Ататюрк.

През 18 век по време на упадъка на османците, мамелюците съумяват да възстановят част от властта си. По-късно мамелюкският управител на Кайро е разбит от Наполеон по време на неговото завладяване на Египет през 1798 година. Окончателно загубват властта си през 1811 година, когато няколкостотин водачи на мамелюците са поканени на презненство от хедифа на Египет Мохамед Али, но са избити от войските му.