Еберхард (Франкония)

Еберхард (Шаблон:Lang-de, * 885; † 2 октомври 939 при Андернах) от род Конрадини е от 918 г. херцог на племенното Херцогство Франкония.

Той е син на Конрад Стари († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония и Глисмут († 924), извънбрачна дъщеря на император Арнулф Каринтийски. Той е по-малкият брат на Конрад I Млади († 918), 910 г. херцог на Франкония, 911 г. източнофранкски крал

Еберхард е през 913 г. граф в Хесенгау и в Перфгау, 913 и 928 г. граф в Оберлангау; 914 до 918 г. той е маркграф и след това до 939 г. херцог на Франкония. Ot 926 до 928 г. той е едновременно херцог на Лотарингия. През 936 г. той е truchsess и 938 г. пфалцграф, 939 г. игумен на манастира Св. Максимин в Трир.

Еберхард помага на брат си, когато е крал (911–918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските иинсигнии на Хайнрих. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в райхстага във Фритцлар на Хайнрих, и франките и саксите избират Хайнрих за крал. От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също Херцогство Лотарингия.

След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син Ото I. През 938 г. той въстава заедно с по-голямия полубрат на Ото, Танкмар и новият херцог на Бавария, Еберхард (син на Арнулф I Лошия). След кратко примирие с Ото той се съюзява с Гизелберт от Лотарингия и Отовия по-малък брат Хайнрих за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове Конрад Курцболд и Удо в битката при Андернах на Рейн. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга.

Източници

• Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey. Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1–183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).

Литература

• Gerd Althoff, Die Ottonen. Königsherrschaft ohne Staat. 2. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2005, ISBN 3-17-018597-7.
• Helmut Beumann, Die Ottonen. 5. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2000, ISBN 3-17-016473-2.
• Hagen Keller, Die Ottonen. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44746-5.