Голосеменни: Разлика между версии

	Голосеменни
	Picea glauca (Бял смърч)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	E. siphonogama
отдел:	Голосеменни (Gymnospermae)
	Научно наименование
	Gymnospermae Prantl, 1874
	Голосеменни в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:47, 20 май 2012

Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.

Външни връзки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Голосеменни

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Taxobox
 | name = Gymnospérmae
-| fossil_range = {{fossil range|370|0}}[[Devonian]] - Recent
+| fossil_range = {{fossil range|370|0}}[[Девон]] - Настояще
 | image = Fichtennadel.jpg
 | image_caption = ''Picea glauca'' ([[Бял смърч]])
-| regnum = [[Plant]]ae
+| regnum = Plantae
+| regnum-bg = [[Растения]]
-| subdivision_ranks = [[Division (biology)|Divisions]]
+| subdivision_ranks = Отдели
 | subdivision =
-[[Pinophyta]] (or Coniferophyta) - Conifers<br>
+[[Pinophyta]] (или Coniferophyta) - Conifers<br>
-[[Ginkgo|Ginkgophyta]] - ''Ginkgo''<br>
+[[Ginkgophyta]] - ''Ginkgo''<br>
-[[Cycad|Cycadophyta]] - Cycads<br>
+[[Cycadophyta]] &nbsp;— Cycads<br>
 [[Gnetophyta]] - ''Gnetum, Ephedra, Welwitschia''
 }}
-Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови - женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други - върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най - широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки - женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
+Голосеменните растения са дървета и храсти, които образуват шишарки. Те са силно скъсени видоизменени клонки. Те се състоят от централна ос и видоизменени листа (люспи), спирално наредени около нея. Шишарките са Двуполови&nbsp;— женски и мъжки, които при едните видове се развиват върху едно и също растение, а при други&nbsp;— върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най&nbsp;— широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки&nbsp;— женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
 [[Категория:Растения]]