Плевун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: el:Πλεβούν
Ред 29: Ред 29:
На връх "Св. Илия" над селото има малък параклис.
На връх "Св. Илия" над селото има малък параклис.
<!-- == Обществени институции == -->
<!-- == Обществени институции == -->

[IMG]http://img826.imageshack.us/img826/5503/p6060580.jpg[/IMG]


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==

Версия от 16:17, 22 май 2012

Плевун
Общи данни
Население147 души[1] (15 март 2024 г.)
5,41 души/km²
Землище27,19 km²
Надм. височина409 m
Пощ. код6593
Тел. код03664
МПС кодХ
ЕКАТТЕ55748
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Ивайловград
Диана Овчарова
(ГЕРБ; 2011)
Плевун в Общомедия

Плевун е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, Област Хасково.

География

Селото е сгушено между последните ридове на Източните Родопи, в подножието на връх "Св. Илия", наричан от местните "Бърчинката". Като цяло е ориентирано с изложение юг-югоизток. Релефът е предимно ниско-планински, доста насечен от множеството рекички и дерета. Климатът е умерен с изразено средиземноморско влияние. Често явление през зимата и лятото са силните поривисти североизточни и югоизточни ветрове, поради отвореността на селото в тази посока. В землището са изградени множество малки микроязовира като по големи от тях са "Ляската" и "Спукатината" и "Върбината"

История

Действителното име на селото е Пелевун. То е второто по големина село в община Ивайловград. Названието е от гръцки произход и означава "Стара гора"; селището е много старо, ярка черта върху облика му са оставили гръцките жители, като и до днес са запазени множество стари къщи от този период. В северозападния край на селото съществува запазено гръцко гробище. Заселено е с българи, потомци на бежанци от Източна Тракия и малоазианци. Населението на селото е християнско. Църквата "Св.Св.Панталеймон и Елена" е една от най-големите в общината и е с историческо значение.

По време на Руско-турската освободителна война именно от нея Капитан Петко войвода само с няколко души от четата си стреля и избива главатарите на обсадаилия сеището башибозук и така спасява населението на селото от жестоко клане.

На връх "Св. Илия" над селото има малък параклис.

[IMG]http://img826.imageshack.us/img826/5503/p6060580.jpg[/IMG]

Културни и природни забележителности

На няколко километра от селото се намират останките от старинната крепост „Лютица“, която местните жители наричат "Калето". В близост до селото/местност "Чаирите"/има останки от тракийски долмен, обявен за археологически паметник на културата с национално значение. В признателност на Капитан Петко войвода, пред църквата е изграден величествен паметник в негова чест, станал като емблема на селото. В центъра на селото в сградата на старото училище има постоянна музейна сбирка (носии,предмети от бита,исторически сведения). На близкия връх Черни рид е изграден паметник-костница, посветен на загиналите от войните местни жители. Оттук е и най-бързият достъп до защитената местност „Меандрите на Бяла река“,отличаваща се с уникална флора и фауна. Местообитание на единствения за страната черен лешояд

Редовни събития

Други

На 4км. от селото е изградена първата в страната площадка за изхранване на Черен лешояд /Картал/ - застрашен от изчезване вид, с помощта на Зелени Балкани и доброволци. Основният поминък на местното население е селското стопанство, предимно животновъдство и тютюнопроизводство. Традиционно се отглежда и сусам, от който се произвежда Сусамов тахан /използва се и като лечебно средство при стомашни язви и гастрити/. Работна сила има заета и в добива на облицовъчни камъни /гнайс и мрамор/ от открити кариери /"Пелевунски камък"/.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България