Феникс: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Промяна: id:Feniks |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Феникс}} |
{{към пояснение|Феникс}} |
||
'''Фениксът''' е [[митология|митологична]] огнена [[птица]], легенди за която могат да се открият в персийската, гръцката, римската, египетската, китайската, японската, корейската, индийска, славянска и други митологии. |
|||
'''Фениксът''' е [[митология|митологична]] огнена [[птица]], която за [[Древен Египет|древните египтяни]] била свещена. За него се казва, че живее 500, 1461 или 12594 години. Той е мъжка птица със златни и червени пера. В края на своя живот фениксът се вгражда в гнездо от канелено-кафяви клонки, които после той запалва. Птицата и гнездото изгарят с буйни пламъци и стават на [[пепел]], от която се ражда новия феникс. Той [[балсамиране|балсамира]] пепелта на стария феникс в яйце от [[смирна]] и го занася в [[Хелиополис]] (на [[гръцки език|гръцки]] ''градът на Слънцето''), намиращ се в [[Египет]]. |
|||
[[Картинка:Phoenix_detail_from_Aberdeen_Bestiary.jpg|мини|Феникс]] |
|||
Фениксът присъства като образ и в други митологии; въпреки, че той е представен по различен начин, той става популярен в раннохристиянското изкуство и литература като символ на [[прераждане]]то, на [[безсмъртие]]то и на [[задгробен живот|задгробния живот]]. |
|||
Класическият Феникс (въпреки, че самото име най-вероятно е с асирийски произход) е (може би), роден от гръцки мит, който до голяма степен обединява елементи от всички изброени дотук култури, като в по-голямата си част стъпва върху египетската легенда. |
|||
Фениксът се свързва със слънцето и боговете на слънцето, като например древноегипетския бог [[Ра]] и древногръцкия бог [[Аполон]]. |
|||
Фениксът е красива птица, подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Гърците са вярвали, че Феникс живее в Арабия край прохладен извор. Всяка сутрин при пукването на зората тя се къпе в извора и пее толкова прекрасно, че Аполон, запленен от гласа ѝ, спира колесницата си (Слънцето), за да се наслади на песента ѝ. Фениксът се храни с утринна роса. Циклите на прераждане варират между 500, 1 461 и 12 594 години. Птицата е надарена със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранена. Но е самотна... В един отрязък от време може да съществува само една птица, тъй като се възражда от собствената си пепел. След изтичането на поредния жизнен цикъл Феникс си построява гнездо от най-благоуханна дървесина, канелени клонки и мирта и се самозапалва в него. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новата Феникс, млада и силна. Тя събира останалата пепел в яйце от смирна и отлита до Хелиополис, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето. За гърците Феникс е символ на възкресението (прераждането), безсмъртието, живота след смъртта, триумфа над бедствията, на огъня и живота, на новото начало, на божественото и Любовта.Във всички предания Фениксът е символ на Любовта. |
|||
Славяните и по-точно руснаците наричат Феникс, Жар-птица. Описват я като вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Свещеното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способността да прелита между света на боговете Прав и света на хората Яв. Огнената птица охранява и плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото. Когато Жар-птицата умре, тя се превръща в пепел, след което се възражда от нея. |
|||
Гърците твърдят, че фениксът живее в [[Арабия]], близо до един кладенец. Сутринта той се окъпва в кладенеца, а богът на слънцето Аполон спира своята колесница (слънцето), за да го слуша. |
|||
Китайската митология гласи, че птицата живее далеч от хората, високо в планините Кунлун, където свива гнездо върху масивните дървета wu t'ung.Китайските легенди разказват, че първоначално това са били две птици - мъжка и женска. Женската е носела името Huang и е символизирала лунния цикъл, а мъжката - Feng: лятото и слънцето. Едно от древните имена на Феникса е именно FengHuang. В последствие боговете завинаги свързват мъжкия и женския Феникси, като ги превръщат в една единствена птица, която става символ на Ин и Ян, на грацията, мира и Любовта. |
|||
В Шекспировата пиеса ''[[Бурята]]'', този мит се споменава тук: |
|||
Появява се за пръви път по времето на императора Хуанг Ти (около 2600г. пр. н. е). |
|||
Легендите (китайски, японски, корейски) разказват, че огнената птица олицетворява Огъня, от който се е родила майката Земя. В азиатската митология Фениксът е един от четирите свещени пазителя на света. |
|||
Четирите свещени пазителя (известни още като четирите небесни краля / воина) са: |
|||
Костенурката-змия - Пазител на Севера и елемента Вода, нейният сезон е Зимата, цветът - черен. |
|||
: А в Арабия |
|||
Белият тигър - Пазител на Запада и елемента Метал (или стихията Земя) , сезон - Есен, цвят - бял |
|||
: има едно дърво, на феникса трона; един феникс |
|||
Драконът - Пазител на Изтока и елемента Дърво (или стихията Въздух) , сезон - Пролет, цвят - син/ зелен |
|||
: в този час царува там. |
|||
Фениксът - Пазител на Юга и елемента Огън, сезон - Лято, цвят - червен |
|||
В китайското изкуство Фениксът е изобразяван понякога и с окраска, преливаща в цветовете бяло, черно, синьо, зелено и червено - тоест всички багри и на останалите 3 пазителя. Което на свой ред още веднъж потвърждава преданието, че Фениксът е най-силният пазител. |
|||
:: -(III.III.28) |
|||
За древните египтяни образът на феникса е близък до този на [[чапла]]та, но древните гърци и римляни го оприличават на [[паун]] или [[орел]]. |
|||
Корейската митология гласи, че Фениксът има два духа - този на огнената птица, пазител на Света, но същевременно и Черния Феникс, олицетворяващ същинската, безгранична ярост, способна да изгори в пламъци Земята.При корейците птицата е изцяло огнена, създадена от пламъци и олицетворява Жената - като символ на безграничната обич на майката Земя към чедата си. Драконът е бил изцяло отдаден и влюбен във Феникса. |
|||
Японските предания гласят, че огнената птица (при тях изобразявана със златни пера и украсено със скъпоценности чело) се появява на Земята винаги и само с цел да помогне на хората. Появата ѝ се свързва с началото на нова ера. Символ е на Слънцето, верността и Любовта. |
|||
Всички митологии гласят, че птицата може да се преражда в жив човек, който може да изживее цял един живот, без тя да се 'активира'. |
|||
На Земята винаги може да има само един Феникс, едва когато той избухне в пламъци и се прероди от пепелта се появява нов. |
|||
В Древен Египет Фениксът е свещеният бог Bennu (или Benu), обикновено изобразяван като чапла или паун с красиви огнени (или златни) пера.Древните гърци и римляни го оприличават на [[паун]] или [[орел]]. Неговият истински дом е бил в Арабия. Но на всеки 500 години птицата е идвала върху парчето скала Бен-Бен, намиращо се в Храма на Слънцето, Египет, за да изгори и се прероди в пламъците на Свещеното Дърво. |
|||
Очаквайки изгрева и първите слънчеви лъчи, възпламеняващи Дървото, Бену е пеел своята приказно красива и единствена песен, звуците от която карали целия свят да притихва в захлас. |
|||
Египетският Феникс символизира прераждането, благоденствието и слънцето. Безсмъртието му е дар от Озирис, за да може птицата да служи вечно на хората, олицетворявайки живота и силата на съзиданието. |
|||
В Талмуда евреите наричат своя Феникс „Milcham” или „Хол”. Според легендата, когато Ева е изяла плода от Дървото на познанието, била обзета от завист заради безсмъртието и чистотата на останалите райски създания. По тази причина ги убедила и те да ядат от плода, за да станат като нея. Всички с изключение на Milcham я послушали. Господ го възнаградил като го поставил в опасан с високи стени град, където да живее в мир 1 000 години. В края на тези хиляда години всички негови пера окапват и той се свива до размера на яйце, от което се преражда. Наричат Milcham Пазител на земната твърд. Той следва слънцето по неговата орбита, улавяйки слънчевите лъчи с разперените си красиви криле. Без него животът на Земята би бил невъзможен. На дясното му крило са изписани думите: „Не съм роден нито от Небето, нито от Земята. Роден съм от огън.” |
|||
Персийският аналог на Феникса е simurgh ( ققنوس ). В тяхната култура изобразяван като голяма, силна, сребърна птица с огнени метални криле, опашка на паун, нокти на лъв и глава на куче. Домът ѝ (гнездото) се намирал в Дървото на познанието, което понякога птицата разклащала толкова силно, че семената му се понасяли във всички земни посоки. Древните перси са смятали, че simurgh живее във всеки един човек. |
|||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
Версия от 22:14, 26 май 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Феникс.
Фениксът е митологична огнена птица, легенди за която могат да се открият в персийската, гръцката, римската, египетската, китайската, японската, корейската, индийска, славянска и други митологии.
Класическият Феникс (въпреки, че самото име най-вероятно е с асирийски произход) е (може би), роден от гръцки мит, който до голяма степен обединява елементи от всички изброени дотук култури, като в по-голямата си част стъпва върху египетската легенда. Фениксът е красива птица, подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Гърците са вярвали, че Феникс живее в Арабия край прохладен извор. Всяка сутрин при пукването на зората тя се къпе в извора и пее толкова прекрасно, че Аполон, запленен от гласа ѝ, спира колесницата си (Слънцето), за да се наслади на песента ѝ. Фениксът се храни с утринна роса. Циклите на прераждане варират между 500, 1 461 и 12 594 години. Птицата е надарена със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранена. Но е самотна... В един отрязък от време може да съществува само една птица, тъй като се възражда от собствената си пепел. След изтичането на поредния жизнен цикъл Феникс си построява гнездо от най-благоуханна дървесина, канелени клонки и мирта и се самозапалва в него. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новата Феникс, млада и силна. Тя събира останалата пепел в яйце от смирна и отлита до Хелиополис, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето. За гърците Феникс е символ на възкресението (прераждането), безсмъртието, живота след смъртта, триумфа над бедствията, на огъня и живота, на новото начало, на божественото и Любовта.Във всички предания Фениксът е символ на Любовта.
Славяните и по-точно руснаците наричат Феникс, Жар-птица. Описват я като вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Свещеното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способността да прелита между света на боговете Прав и света на хората Яв. Огнената птица охранява и плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото. Когато Жар-птицата умре, тя се превръща в пепел, след което се възражда от нея.
Китайската митология гласи, че птицата живее далеч от хората, високо в планините Кунлун, където свива гнездо върху масивните дървета wu t'ung.Китайските легенди разказват, че първоначално това са били две птици - мъжка и женска. Женската е носела името Huang и е символизирала лунния цикъл, а мъжката - Feng: лятото и слънцето. Едно от древните имена на Феникса е именно FengHuang. В последствие боговете завинаги свързват мъжкия и женския Феникси, като ги превръщат в една единствена птица, която става символ на Ин и Ян, на грацията, мира и Любовта.
Появява се за пръви път по времето на императора Хуанг Ти (около 2600г. пр. н. е).
Легендите (китайски, японски, корейски) разказват, че огнената птица олицетворява Огъня, от който се е родила майката Земя. В азиатската митология Фениксът е един от четирите свещени пазителя на света.
Четирите свещени пазителя (известни още като четирите небесни краля / воина) са:
Костенурката-змия - Пазител на Севера и елемента Вода, нейният сезон е Зимата, цветът - черен. Белият тигър - Пазител на Запада и елемента Метал (или стихията Земя) , сезон - Есен, цвят - бял Драконът - Пазител на Изтока и елемента Дърво (или стихията Въздух) , сезон - Пролет, цвят - син/ зелен Фениксът - Пазител на Юга и елемента Огън, сезон - Лято, цвят - червен
В китайското изкуство Фениксът е изобразяван понякога и с окраска, преливаща в цветовете бяло, черно, синьо, зелено и червено - тоест всички багри и на останалите 3 пазителя. Което на свой ред още веднъж потвърждава преданието, че Фениксът е най-силният пазител.
Корейската митология гласи, че Фениксът има два духа - този на огнената птица, пазител на Света, но същевременно и Черния Феникс, олицетворяващ същинската, безгранична ярост, способна да изгори в пламъци Земята.При корейците птицата е изцяло огнена, създадена от пламъци и олицетворява Жената - като символ на безграничната обич на майката Земя към чедата си. Драконът е бил изцяло отдаден и влюбен във Феникса.
Японските предания гласят, че огнената птица (при тях изобразявана със златни пера и украсено със скъпоценности чело) се появява на Земята винаги и само с цел да помогне на хората. Появата ѝ се свързва с началото на нова ера. Символ е на Слънцето, верността и Любовта.
Всички митологии гласят, че птицата може да се преражда в жив човек, който може да изживее цял един живот, без тя да се 'активира'. На Земята винаги може да има само един Феникс, едва когато той избухне в пламъци и се прероди от пепелта се появява нов.
В Древен Египет Фениксът е свещеният бог Bennu (или Benu), обикновено изобразяван като чапла или паун с красиви огнени (или златни) пера.Древните гърци и римляни го оприличават на паун или орел. Неговият истински дом е бил в Арабия. Но на всеки 500 години птицата е идвала върху парчето скала Бен-Бен, намиращо се в Храма на Слънцето, Египет, за да изгори и се прероди в пламъците на Свещеното Дърво. Очаквайки изгрева и първите слънчеви лъчи, възпламеняващи Дървото, Бену е пеел своята приказно красива и единствена песен, звуците от която карали целия свят да притихва в захлас. Египетският Феникс символизира прераждането, благоденствието и слънцето. Безсмъртието му е дар от Озирис, за да може птицата да служи вечно на хората, олицетворявайки живота и силата на съзиданието.
В Талмуда евреите наричат своя Феникс „Milcham” или „Хол”. Според легендата, когато Ева е изяла плода от Дървото на познанието, била обзета от завист заради безсмъртието и чистотата на останалите райски създания. По тази причина ги убедила и те да ядат от плода, за да станат като нея. Всички с изключение на Milcham я послушали. Господ го възнаградил като го поставил в опасан с високи стени град, където да живее в мир 1 000 години. В края на тези хиляда години всички негови пера окапват и той се свива до размера на яйце, от което се преражда. Наричат Milcham Пазител на земната твърд. Той следва слънцето по неговата орбита, улавяйки слънчевите лъчи с разперените си красиви криле. Без него животът на Земята би бил невъзможен. На дясното му крило са изписани думите: „Не съм роден нито от Небето, нито от Земята. Роден съм от огън.”
Персийският аналог на Феникса е simurgh ( ققنوس ). В тяхната култура изобразяван като голяма, силна, сребърна птица с огнени метални криле, опашка на паун, нокти на лъв и глава на куче. Домът ѝ (гнездото) се намирал в Дървото на познанието, което понякога птицата разклащала толкова силно, че семената му се понасяли във всички земни посоки. Древните перси са смятали, че simurgh живее във всеки един човек.