Бисер (село): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 15: Ред 15:


== География ==
== География ==
Село Бисер е разположено между градовете [[Харманли]] и [[Любимец]]. Край селото минава международният път Е-80, който свързва България с Гърция и Турция. Има около 500 къщи, населението е християнско.
Село Бисер е разположено между градовете [[Харманли]] и [[Любимец]]. Край селото минава международният път Е-80, който свързва България с Гърция и Турция. Има около 500 къщи, населението е християнско.


Климатът е преходносредиземноморски, има нискодолинни излужени и алувиални почви.
Климатът е преходносредиземноморски, има нискодолинни излужени и алувиални почви.


Основно занимание е селското стопанство — отглеждат се домати, краставици, лозя, новосъздадени овощни градини — ябълки и праскови. Новите лозя са в процес на засаждане и се работи усилено. Има три кравеферми.
Основно занимание е селското стопанство — отглеждат се домати, краставици, лозя, новосъздадени овощни градини — ябълки и праскови. Новите лозя са в процес на засаждане и се работи усилено. Има три кравеферми.
Ред 27: Ред 27:
Природата е красива, представляваща гористи хълмове, които обграждат селото. Има разнообразие от диви животни, птици, между които и черни щъркели, насекоми. В реката може да се уловят поне пет вида риба. Тук, в една от недалечните местности — Сазлъка, вирее блатно кокиче (използвано за производство на [[нивалин]] и др. лекарства), което е включено в „[[Червена книга на България|Червената книга на България]]“ като застрашен от изчезване вид.
Природата е красива, представляваща гористи хълмове, които обграждат селото. Има разнообразие от диви животни, птици, между които и черни щъркели, насекоми. В реката може да се уловят поне пет вида риба. Тук, в една от недалечните местности — Сазлъка, вирее блатно кокиче (използвано за производство на [[нивалин]] и др. лекарства), което е включено в „[[Червена книга на България|Червената книга на България]]“ като застрашен от изчезване вид.


През средата на селото тече река Бисерска, която се влива в близката [[Марица]]. Мост свързва двете части на селото.
През средата на селото тече река [[Бисерска река|Бисерска]], която се влива в [[Марица]]. Мост свързва двете части на селото.


В селото живеят много млади хора, което се доказва с функциониращото ОУ „Христо Ботев“, както и детската градина. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София.
В селото живеят много млади хора, което се доказва с функциониращото ОУ „Христо Ботев“, както и детската градина. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София.
Ред 42: Ред 42:
== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
* Атрактивно редовно събитие е обичаят [[коледуване]] — младите коледари посещават с песни и дува всяка къща. Всеки в домът си се е постарал да приготви колак или пита, която дарява на коледарите, както и царевични пуканки, сушени плодове, [[обикновен орех|орех]]и, [[бадем]]и и т.н. — както си му е обичаят.
* Атрактивно редовно събитие е обичаят [[коледуване]] — младите коледари посещават с песни и дува всяка къща. Всеки в домът си се е постарал да приготви колак или пита, която дарява на коледарите, както и царевични пуканки, сушени плодове, [[обикновен орех|орех]]и, [[бадем]]и и т.н. — както си му е обичаят.
* През последните години спря отбелязването на празника Сирници — маскирани хора се явяват на конкурс и журито избира „най-страшният“, след което насред площада се пали голям огън, около който се вие [[хоро]] — местните музиканти свирят с [[акордеон]] и [[тъпан]], акомпанирайки на народните певици.
* През последните години спря отбелязването на празника Сирници — маскирани хора се явяват на конкурс и журито избира „най-страшният“, след което насред площада се пали голям огън, около който се вие [[хоро]] — местните музиканти свирят с [[акордеон]] и [[тъпан]], акомпанирайки на народните певици.
* Отбелязването на празника [[Трифон Зарезан]] е ежегодно.
* Отбелязването на празника [[Трифон Зарезан]] е ежегодно.
* Бисерски панаир събира на [[24 май]] всяка година хора отблизо и далече — Харманли, Хасково, Димитровград, Пловдив, Стара Загора, София, Варна, Бургас — живели в детството си на село и после разпръснати по големите градове. Поколения се събират „в бащините къщи“.
* Бисерски панаир събира на [[24 май]] всяка година хора отблизо и далече — Харманли, Хасково, Димитровград, Пловдив, Стара Загора, София, Варна, Бургас — живели в детството си на село и после разпръснати по големите градове. Поколения се събират „в бащините къщи“.
Ред 51: Ред 51:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.harmanli-bg.com/content/view/64/75/ www.harmanli-bg.com:Село Бисер]
* [http://www.harmanli-bg.com/content/view/64/75/ Село Бисер]


[[Категория: Села в Област Хасково]]
[[Категория: Села в Област Хасково]]

Версия от 11:44, 29 май 2012

Тази статия е за селото в Южна България. Вижте също: Перла.

Бисер
Общи данни
Население729 души[1] (15 март 2024 г.)
25,7 души/km²
Землище28,346 km²
Надм. височина78 m
Пощ. код6470
Тел. код03766
МПС кодХ
ЕКАТТЕ04128
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Бисер
Златка Ангелова-Вълкова
(БСП)
Бисер в Общомедия

Бисер е село в Южна България. То се намира в община Харманли, Област Хасково. До 1906 година името на селото е Инджелии.[2]

География

Село Бисер е разположено между градовете Харманли и Любимец. Край селото минава международният път Е-80, който свързва България с Гърция и Турция. Има около 500 къщи, населението е християнско.

Климатът е преходносредиземноморски, има нискодолинни излужени и алувиални почви.

Основно занимание е селското стопанство — отглеждат се домати, краставици, лозя, новосъздадени овощни градини — ябълки и праскови. Новите лозя са в процес на засаждане и се работи усилено. Има три кравеферми.

В селото се намира конезаводът "Меценат Стъд Фарм" специализиран в производството на чистокръвни арабски коне, арабска шагия, англоарабски коне и коне от породата хафлингер. Стопанството на конефермата притежава и обработва около 2000 декара земя, от които 500 декара лозов масив с винени и десертни сортове, 100 декара бадемови насаждения и 50 декара сини сливи.От 2007 година към стопанството е създадена ферма за биволи от породата българска мура и елитно стадо крави от породата джърсей.

Природата е красива, представляваща гористи хълмове, които обграждат селото. Има разнообразие от диви животни, птици, между които и черни щъркели, насекоми. В реката може да се уловят поне пет вида риба. Тук, в една от недалечните местности — Сазлъка, вирее блатно кокиче (използвано за производство на нивалин и др. лекарства), което е включено в „Червената книга на България“ като застрашен от изчезване вид.

През средата на селото тече река Бисерска, която се влива в Марица. Мост свързва двете части на селото.

В селото живеят много млади хора, което се доказва с функциониращото ОУ „Христо Ботев“, както и детската градина. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София.

История

Наводнение през 2012

На 6 февруари 2012 година след скъсване на язовирната стена на язовир Иваново вълна висока до 3 м. залива село Бисер.Осем души загиват, има и изчезнали, чиито тела още не са открити. Десетки къщи са разрушени. [3]

Културни и природни забележителности

В единия парк се намира паметникът на Петко Рачов Славейков, а в другия — на Отец Паисий.

Редовни събития

  • Атрактивно редовно събитие е обичаят коледуване — младите коледари посещават с песни и дува всяка къща. Всеки в домът си се е постарал да приготви колак или пита, която дарява на коледарите, както и царевични пуканки, сушени плодове, орехи, бадеми и т.н. — както си му е обичаят.
  • През последните години спря отбелязването на празника Сирници — маскирани хора се явяват на конкурс и журито избира „най-страшният“, след което насред площада се пали голям огън, около който се вие хоро — местните музиканти свирят с акордеон и тъпан, акомпанирайки на народните певици.
  • Отбелязването на празника Трифон Зарезан е ежегодно.
  • Бисерски панаир събира на 24 май всяка година хора отблизо и далече — Харманли, Хасково, Димитровград, Пловдив, Стара Загора, София, Варна, Бургас — живели в детството си на село и после разпръснати по големите градове. Поколения се събират „в бащините къщи“.
  • Отборът „Герганин извор“ играе мачовете си на реставрирания стадион в селото.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. dariknews.bg - Потоп в Южна България, водната стихия взе и жертви

Външни препратки