Северна Добруджа: Разлика между версии
Ред 12: | Ред 12: | ||
==География== |
==География== |
||
[[Файл:North Dobrudja.jpg|мини|дясно|250 п|Българска топонимия на Северна Добруджа]] |
[[Файл:North Dobrudja.jpg|мини|дясно|250 п|Българска топонимия на Северна Добруджа]] |
||
Северна Добруджа се намира източната част на Румъния, разположена между река [[Дунав]] и [[Черно море]]. Съседни историко-географски области са [[Мунтения]] (на запад), [[Южна Добруджа]] (на юг), [[Молдова (област)|Молдова]] и [[Бесарабия]] (на север). |
Северна Добруджа се намира в източната част на Румъния, разположена между река [[Дунав]] и [[Черно море]]. Съседни историко-географски области са [[Мунтения]] (на запад), [[Южна Добруджа]] (на юг), [[Молдова (област)|Молдова]] и [[Бесарабия]] (на север). |
||
Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната ѝ част се издига невисоката Бабадашкa планина<ref>[http://www.suntravel.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-news165.html Северна Добруджа]</ref>. През областта преминава каналът [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Дунав - Черно море]], а на север е разположена [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]]. |
Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната ѝ част се издига невисоката Бабадашкa планина<ref>[http://www.suntravel.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-news165.html Северна Добруджа]</ref>. През областта преминава каналът [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Дунав - Черно море]], а на север е разположена [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]]. |
Версия от 09:02, 30 май 2012
Северна Добруджа (Шаблон:Lang-ro) се нарича северния дял на историко-географската област Добруджа, която се намира в пределите на Румъния. Обхваща територията на окръзите Тулча и Кюстенджа, с обща площ от около 15 500 км2. Населението на областта през 2002 година е 971 643 души.
История
До 1877 година областта е в пределите на Османската империя, със значителна част българско население, част от Българското землище очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година . След освободителната за България Руско-турскавойна 1877-1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на река Дунав, Руската империя отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация. В Санстефанския мирен договор от трети март 1878 година границата между България и Румъния се определя както следва: „Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.“ Румънската общественост отхвърля руското предложение. На 14 ноември крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език: „С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до 1912 година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния[1], но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния, стимулирана от Руската империя, напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.
География
Северна Добруджа се намира в източната част на Румъния, разположена между река Дунав и Черно море. Съседни историко-географски области са Мунтения (на запад), Южна Добруджа (на юг), Молдова и Бесарабия (на север).
Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната ѝ част се издига невисоката Бабадашкa планина[2]. През областта преминава каналът Дунав - Черно море, а на север е разположена Делтата на Дунав.
Население
При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население е около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5 000 души), добруджански немци, неголям брой италианци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения — за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата ѝ от Русия част от Молдова, изкуствено намалява броя на българското население в Тулча, Бабадаг и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац — дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.[3]
Етнически състав — румънска гледна точка
Долната таблица доказва изцяло несъстоятелният характер на румънските статистики, вероятно и до днес, при положение, че след като десетки хиляди българи вече са прокудени след 1913 и 1919 г., е факт, че в 1940 г. по официални данни още 68 000 севернодобруджански българи са насилствено депортирани южно от линията Силистра - Дуранкулак.
Етноси | 1880[4] | 1899[4] | 1913[5] | 19301[6] | 1956[7] | 1966[7] | 1977[7] | 1992[7] | 2002[7] |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 139,671 | 258,242 | 380,430 | 437,131 | 593,659 | 702,461 | 863,348 | 1,019,766 | 971,643 |
Румънци | 43,671 (31%) | 118,919 (46%) | 216,425 (56.8%) | 282,844 (64.7%) | 514,331 (86.6%) | 622,996 (88.7%) | 784,934 (90.9%) | 926,608 (90.8%) | 883,620 (90.9%) |
Българи | 24,915 (17%) | 38,439 (14%) | 51,149 (13.4%) | 42,070 (9.6%) | 749 (0.13%) | 524 (0.07%) | 415 (0.05%) | 311 (0.03%) | 135 (0.01%) |
Турци | 18,624 (13%) | 12,146 (4%) | 20,092 (5.3%) | 21,748 (5%) | 11,994 (2%) | 16,209 (2.3%) | 21,666 (2.5%) | 27,685 (2.7%) | 27,580 (2.8%) |
Татари | 29,476 (21%) | 28,670 (11%) | 21,350 (5.6%) | 15,546 (3.6%) | 20,239 (3.4%) | 21,939 (3.1%) | 22,875 (2.65%) | 24,185 (2.4%) | 23,409 (2.4%) |
Руснаци-Липовани | 8,250 (6%) | 12,801 (5%) | 35,859 (9.4%) | 26,210 (6%)² | 29,944 (5%) | 30,509 (4.35%) | 24,098 (2.8%) | 26,154 (2.6%) | 21,623 (2.2%) |
Русини | 455 (0.3%) | 13,680 (5%) | 33 (0.01%) | 7,025 (1.18%) | 5,154 (0.73%) | 2,639 (0.3%) | 4,101 (0.4%) | 1,465 (0.1%) | |
Германци | 2,461 (1.7%) | 8,566 (3%) | 7,697 (2%) | 12,023 (2.75%) | 735 (0.12%) | 599 (0.09%) | 648 (0.08%) | 677 (0.07%) | 398 (0.04%) |
Гърци | 4,015 (2.8%) | 8,445 (3%) | 9,999 (2.6%) | 7,743 (1.8%) | 1,399 (0.24%) | 908 (0.13%) | 635 (0.07%) | 1,230 (0.12%) | 2,270 (0.23%) |
Цигани | 702 (0.5%) | 2,252 (0.87%) | 3,263 (0.9%) | 3,831 (0.88%) | 1,176 (0.2%) | 378 (0.05%) | 2,565 (0.3%) | 5,983 (0.59%) | 8,295 (0.85%) |
Българи
Според официалната статистика от 2002 година, записаните като етнически българи в Северна Добруджа са 135 души. По неофициални данни с български произход са между 15 000-20 000 души[8].
Вижте още
Източник
- ↑ Добруджанският въпрос
- ↑ Северна Добруджа
- ↑ Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1
- ↑ а б G. Dănescu, Dobrogea (La Dobroudja). Étude de Géographie physique et ethnographique
- ↑ Roman, I. N. La population de la Dobrogea. D'apres le recensement du 1er janvier 1913 // La Dobrogea Roumaine. Études et documents. Bucarest, 1919. OCLC 80634772.
- ↑ Calculated from results of the 1930 census per county, taken from Mănuilă, Sabin. La Population de la Dobroudja. Bucarest, Institut Central de Statistique, 1939. OCLC 1983592.
- ↑ а б в г д Calculated from statistics for the counties of Tulcea and Constanţa from Populaţia după etnie la recensămintele din perioada 1930–2002, pe judete (PDF) // Guvernul României — Agenţia Naţională pentru Romi. с. 5–6, 13–14. Посетен на 2007-05-02.
- ↑ Задграничните българи
|