Пиянец: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: el:Πιάνετς |
м Робот Добавяне: mk:Делчевска Котлина |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[el:Πιάνετς]] |
[[el:Πιάνετς]] |
||
[[mk:Делчевска Котлина]] |
Версия от 21:32, 1 юни 2012
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България и Република Македония.[1]
География
Областта Пиянец е разположена между планината Влахина от изток, планината Голак от юг и областта Осоговия от запад и обхваща селата по долината на река Елешница и нейния ляв приток Речица в България и средното течение на Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е нископланинска и ридова със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.
Селища
Пиянец обхваща територията на Община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево в Република Македония и село Калиманци в община Виница в Република Македония, както и източната част от Община Невестино в България. Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село Ветрен в Община Невестино на Република България и село Ветрен в Община Делчево на Република Македония.
Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]
Вижте също
Външни препратки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор