Индоевропейски езици

Индоевропейски езици
Разпространение	Централна Европа, Източна Европа, Русия
Говорени от	3 000 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Индоевропейски езици Албански Арменски Балтийски Германски Гръцки Индо-ирански Италийски Келтски Славянски
Индоевропейски езици в Общомедия

Индоевропейски езици

Семейството на индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански или индоарийски) обхваща около 443 езика и диалекта (оценка на SIL), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство са хинди/урду, английски, испански, руски, португалски, френски и немски (всеки от тях е роден език на над сто милиона души).

Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от Франц Боп подкрепило тази теория.

Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича индоевропейски праезик. Съществуват разногласия относно географския му произход, като най-често за негова родина се посочват териториите на север или северозапад от Черно море, Армения или Анатолия.

Различните групи на индоевропейското семейство включват:

• Албански език — засвидетелстван от 16 век; понякога е поставян, заедно с няколко изчезнали езика, в отделна илирийска група.
• Анатолийски езици — най-рано засвидетелстваният клон — 18 век пр.н.е.; изчезнал, най-значим език от тази група е хетският.
• Арменски език — засвидетелстван от 5 век.
• Балто-славянски езици, включват балтийски езици и славянски езици — най-старите свидетелства са на старобългарски език (9 век). (Обединяването на балтийските и славянските езици в една група не е общоприето).
• Германски езици — първи свидетелства в рунически надписи от 2 век, най-стари текстове — на готски от 4 век.
• Гръцки езици — фрагментарни записи от микенски от 14 век пр.н.е.; старогръцки език добре засвидетелстван от 7 век пр.н.е..
• Индо-ирански езици — включително санскрит, засвидетелстван от 2 хил. пр.н.е., авестийски и персийски.
• Италийски езици — включват латинския и неговите наследници, романските езици, засвидетелствани от 1 хил. пр.н.е.
• Келтски езици — галски надписи датират от 6 век пр.н.е.; стари ирландски текстове от 6 век.
• Тохарски език — изчезнал език, с две разновидности, засвидетелствани около 6 век.
• Трако-дакийски език — изчезнал език, състоящ се от тракийски език и дакийски език; фрагментарни сведения.
• Фригийски език — изчезнал език на древна Фригия, фрагментарни сведения.

Шаблон:Link FA