Хетайри: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:Hetairoi |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: la:Hetaeri |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
[[ja:ヘタイロイ]] |
[[ja:ヘタイロイ]] |
||
[[ko:헤타이로이]] |
[[ko:헤타이로이]] |
||
[[la:Hetaeri]] |
|||
[[mk:Коњички придружници]] |
[[mk:Коњички придружници]] |
||
[[nl:Hetairoi]] |
[[nl:Hetairoi]] |
Версия от 22:20, 6 юни 2012
Придружаващата кавалерия (Шаблон:Lang-el) е елитната кавалерия на Македонската армия по времето на Филип II. Тя също представлява и елитната стража на краля. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата кавалерия е чука, а македонската фаланга, използваща сариса, представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакува отстрани или отзад. Македонските крале използват и друга кавалерия, която най-често атакува по левият фланг. Придружаващата кавалерия е по-добре въоръжена и по-тежка военна единица, съставена най-вече от благородници.
В битките на Александър Велики, син на Филип II, той лично води атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на клин. В по-важни битки придружаващата кавалерия се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи щитове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга кавалерия също пази линията на македонската армия по време на война. Като тежка военна единици, придружаващата кавалерия често има решаваща роля в битка.
Придружаващата кавалерия е организирана в териториални ескадрони, съставени от 200 до 300 души. При похода на Александър към Персия има осем ескадрона, командвани от Филота, като един е е кралският ескадрон. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000 като 600 са хората, представляващи личната охрана на краля по време на битка.
Придружителите яздят най-добрите коне и получават възможно най-добрите оръжия. По времето на Александър всеки от тях носи кситон (дълго кавалерийско копие, което се хваща с две ръце), железен или бронзов нагръдник и шлем. Те също носят копис (извит меч) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имат броня на по-важните места (глава, гърди), който действат като защита срещу копия, стрели и др.