История на Картаген

Историята на Картаген датира от около 1200 г. пр.н.е. до 698 г., т.е. прочутият античен град - пръв съперник и враг на Древен Рим, има близо две хилядолетна история. Официално за година на основане на града се приема 825 или 814 пр.н.е., но това е условно и според легендата.

След битката при Кадеш, около 1200 г. пр.н.е., огромна преселническа вълна от т.нар. морски народи залива западносемитската страна от юдейската порта до делтата на Нил в Долен Египет. Цялата финикийска страна, в т.ч. и двата водещи центъра Тир и Сидон, са засегнати от разселението на морските народи. От една страна Древен Египет загрижен за собствената си съдба, оставя на произвола на съдбата бившите си зависими територии, а от друга - фортуна предоставя възможността финикийците сами да поемат грижите за оцеляването и бъдещето си. Именно от това време датират първите сигурни сведения за финикийска колонизация по Средиземноморието, и не само, която прескача със сигурност и отвъд Херкулесовите стълбове в Атлантика. Известно е, че съседната на Картаген - Утика е основана по времето на Троянската война, който се приема за най-древния финикийски град в Древна Либия, т.е. на африканския бряг въобще. Трудно е да се установи откъде идват уменията в корабоплаването на финикийците (предвид характера на западносемитската митология), но има голяма вероятност те да са придобити и заимствани от досега им с морските народи, част от които са и филистимляните (от които носи името си Палестина). Като типична финикийска колония, първият пунически Картаген не правел никакво изключение от съседните му финикийски колонии и се развивал традиционно както тях. Нещо повече, явно ценейки първенстващата пионерска роля на съседна Утика, Пунически Картаген във външните си отношения и международните договори винаги се изписвал като "Картаген и Утика", макар западнофиникийската столица да имала несравнимо с Утика международно значение и авторитет.

Първият пунически период от историята на Картаген датира предположително от около 1000 г. пр.н.е. до 146 г. пр.н.е., когато след щурм градът е превзет от римската армия под предводителството на Сципион Емилиан. След пълното му сриване със земята, по изричната воля за това на Римския Сенат, на мястото на пуническия и античен семитски център (земята на която се е издигал пуническия град е разорана и посипана със сол, а мястото прокълнато от римляните като най-ненавистното на земята) е забранено строителството вовеки. Въпреки това, след уталожване на страстите в Рим, е приет Lex Rubria, по силата на който се допуска изграждането на първата римска колония извън Италия, респективно в съседство с пуническия град изниква Римски Картаген. Римският град просъщствува до 698 г., когато е разрушен при арабското завоюване на Северна Африка, и повече не е възстановяван. Римският период от историята на Картаген се разделя на три периода - до превземането му от вандалите през 439 г., след което градът става столица на Кралство на вандали и алани, като по време на вандалската война в 533 г., император Юстиниан Велики връща владението му за Източната Римска империя, като до края на съществуването си Картаген е византийски.

Днес мястото където се е издигал античен Картаген е част от предградията на град Тунис. В периода на своя най-голям разцвет, Пуническият Картаген достига с предградията си близо 700 хил. жители - точно толкова колкото е имал и Древен Рим по същото време, а Римски Картаген се превръща в третия по-големина и значение град през 1 век пр.н.е. по времето на римската република - след столицата и Древна Атина.

Източници

Изследването за историята на Картаген е основана на гръцки и латински писмени източници дело на Тит Ливий, Плутарх, Херодот и др., и надписи върху съхрнанените историческите паметници в Северна Африка. Първични картагенски исторически източници са изключително редки.

Основаване на Картаген

Картаген е основан от финикийски колонисти от град Тир през 9 век преди Христа. Според легендата негова основателка е царица Дидона. Когато троянецът Еней, оцелял след падането на Троя и тръгнал да търси своя земя, заедно със семейството си, идва при нея, Дидона се влюбва в него. Предлага му да остане при нея, но Еней я напуска. Разгневена, Дидона проклина Еней, че те винаги ще бъдат врагове. Така се полагат основите на враждата между Рим и Картаген, тъй като Еней е родоначалник на основателите на Рим.

Картаген при вандалите

Картаген е столица на Вандалското кралство в Северна Африка. Превзет е по време на походът на Юстиниан I срещу вандалите.