Дорийци: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ca:Doris (grup humà) |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Съществува [[диалект]] в гръцкия език, който носи името "дорийски", заедно с [[еолийци|еолийски]] и [[йонийци|йонийски]]. Със същото име се означава и [[Дорийски стил|стил в изкуството]] и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а [[литературен стил]], характерен за [[епос|епическата поезия]]. |
Съществува [[диалект]] в гръцкия език, който носи името "дорийски", заедно с [[еолийци|еолийски]] и [[йонийци|йонийски]]. Със същото име се означава и [[Дорийски стил|стил в изкуството]] и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а [[литературен стил]], характерен за [[епос|епическата поезия]]. |
||
Съществува остаряла хипотеза в науката, според която Дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва [[желязо]]то. Според тази хипотеза, именно дорийците са [[индоевропейци|индоевропейското население]], което е в основата на древногръцката култура, докато старото [[ахейци|ахейско]] население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, [[линеар Б]], което се оказва гръцко. Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката<ref>Bruce Lincoln, Theorizing Myth. Narrative, Ideology, and Scholarship. The University of Chicago Press, Chicago-London, 1999.</ref> и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции<ref>Александър Фол, Древната култура на Югоизточна Европа, София, 1998.</ref>, случили се на Балканите във връзка със смяната на технологиите и преминаването от използване на [[бронз]], към обработка на желязо. |
Съществува остаряла хипотеза в науката, според която Дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва [[желязо]]то. Според тази хипотеза, именно дорийците са [[индоевропейци|индоевропейското население]], което е в основата на древногръцката култура, докато старото [[ахейци|ахейско]] население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, [[линеар Б]], което се оказва гръцко. Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката<ref>Bruce Lincoln, Theorizing Myth. Narrative, Ideology, and Scholarship. The University of Chicago Press, Chicago-London, 1999.</ref> и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции<ref>Александър Фол, Древната култура на Югоизточна Европа, София, 1998.</ref>, случили се на Балканите във връзка със смяната на технологиите и преминаването от използване на [[бронз]], към обработка на желязо.Дорийците са основали Древна Спарта.Когато това е станало, те са били едва 5000 души. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 11:50, 17 юни 2012
Дорийци е древногръцко племенно име. Според митовете, дорийците нахлуват в Елада от север, стигат до полуостров Пелопонес и покоряват местното население. В резултат на нашествието им, местното ахейско население се изселва по западното крайбрежие на Мала Азия.
Съществува диалект в гръцкия език, който носи името "дорийски", заедно с еолийски и йонийски. Със същото име се означава и стил в изкуството и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а литературен стил, характерен за епическата поезия.
Съществува остаряла хипотеза в науката, според която Дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва желязото. Според тази хипотеза, именно дорийците са индоевропейското население, което е в основата на древногръцката култура, докато старото ахейско население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, линеар Б, което се оказва гръцко. Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката[1] и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции[2], случили се на Балканите във връзка със смяната на технологиите и преминаването от използване на бронз, към обработка на желязо.Дорийците са основали Древна Спарта.Когато това е станало, те са били едва 5000 души.