Висенте Бласко Ибанес

Шаблон:Инфовложка политик

Висенте Бласко Ибанес Vicente Blasco Ibáñez
испански писател и политик
Роден	29 януари 1867 г. Валенсия
Починал	28 януари 1928 г. Мантон
Погребан	Испания
Литература
Период	1888 – 1928
Жанрове	роман
Течение	литературен реализъм
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Висенте Бласко Ибанес в Общомедия

Висенте Бласко Ибанес (на испански Vicente Blasco Ibáñez) е испански писател и политик, който постига световна слава с романите си, свързани с Първата световна война, най-известният от които "Los cuatro jinetes del Apocalipsis" 1916 (The Four Horsemen of the Apocalypse, преведен на английски 1918) – "Четиримата конници на апокалипсиса" е използван за основата за два американски филма. Авторът е свързан с Поколение '98.

На възраст от 18 години, докато учи право в Мадрид и допринасяйки за статии на политически списания, Бласко Ибанес написва антимонархическо стихотворение, за което е изпратен в затвор, първото от много такива наказания за неговите политически убеждения. През 1891 основава републиканско списание “El Pueblo” (Ел Пуебло – “Селото”), а през 1901 е първоначално избран за представител на парламента (Cortes), на която длъжност е върнат седем пъти, преди да се заточи доброволно през 1923, като се установява на Френската ривиера, за да демонстрира своята опозиция на военната диктатура на Мигел Примо де Ривера.

Ранното творчество на Бласко Ибанес е съставено главно от регионални романи като “Цвете през май” от 1895 (Flor de mayo; Mayflower, преведено на английски 1921), “Колибата” от 1898 (La barraca; The Cabin, преведена на английски 1917) и “Тръстика и кал” от 1902 (Cañas y barro; Reeds and Mud, преведен на английски 1966). То е маркирано от интензивен, ярък и убедителен реализъм и значителна драматична сила в изобразяването на живота във Валенсия.

Последващи романи, такива като “Плодът на лозата” от 1906 (La bodega; The Fruit of the Vine, преведен на английски 1919), са изразени от тежко изстрадано идеологично отношение към сериозни социални проблеми. По-популярни романи като “Кръв и пясък” от 1909 (Sangre y arena; Blood and Sand, преведен на англ. 1922), “Голата жена” от 1906 (La maja desnuda; Woman Triumphant), "Mare Nostrum" от 1918 г. ("Mare Nostrum", преведен на бълг. 1982), неговият, известен като най-добър ”Четиримата конници на апокалипсиса” и други му донасят слава, но му струват критично одобрение заради тяхната сензационно-сетивна природа. Той става член на Френския Легион на Честта (French Legion of Honour) през 1906.

Вижте още

• Испанска литература