Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Добавяне на Категория:Бретан using HotCat
Ред 29: Ред 29:
[[Категория:Френски изследователи]]
[[Категория:Френски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Антарктика]]
[[Категория:Изследователи на Антарктика]]
[[Категория:Бретан]]


{{commonscat|Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec}}
{{commonscat|Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec}}

Версия от 14:26, 25 юни 2012

Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек
Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec
френски мореплавател

Роден
Починал
Семейство
Деца4
Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек в Общомедия

Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек (на френски Yves Joseph de Kerguelen de Trémarec, 1734 - 1797) френски морски офицер.

Роден в Ландюдал, Бретан. По време на Седемгодишната война, Кергелен дьо Тремарек е капер, но няма особен успех. При плаванията си през 1767 и 1768 за насърчаване на лова на моруни покрай бреговете на Исландия, Ив Жозеф картира множество заливи и пристанища, извършва серия от астрономически наблюдения и коригира картата на Исландия. Събира много точни и интересни данни за тази малко позната тогава страна. Така например на него дължим първите достоверни описания на гейзерите, както и любопитни сведения за съществуването на вкаменени дървета, което доказва, че в по-ранна геоложка епоха Исландия, която днес е съвършено лишена от дървета, е била покрита от гори.

Вярвайки, че трябва да съществува голям южен континент, който да балансира сушата в северното полукълбо, през 1771 френският крал Луи XV възлага на опитния бретонски мореплавател командването на експедиция за откриването на митичния континент Terra Australis Incognita в полза на Франция. На 12 януари 1772 с корабите Fortune и Gros-Ventre Кергелен Тремарек напуска Мавриций. Плавайки на юг през мъгли, дъждове и бури, на 12 февруари 1772 на 49°15′ ю. ш. 69°30′ и. д. / 49.25° ю. ш. 69.5° и. д. открива архипелаг, който през декември 1776 г. е наименуван от капитан Джеймс Кук на неговото име. Кергелен Тремарек така и не успява да намери подходящо място за хвърляне на котва, за да може да слезе на сушата, а и загубва контакт с Gros-Ventre. По време на свирепа буря Fortune получава сериозни повреди, което налага Кергелен Тремарек да поеме обратно към Мавриций. Така той никога не успява да стъпи на откритите от него острови. За сметка на това лейтенант Шарл дю Боагееньок от Gros-Ventre успява да слезе на сушата и да анексира новооткритите земи в полза на френската корона.

При завръщането си във Франция, Кергелен Тремарек представя доклад от експедицията, в който потенциалът на островите, наречени от него Южна Франция, е силно преувеличен. В резултат на това обаче бретонецът е натоварен с ръководството на още една експедиция, която на 29 октомври 1773 отново поема в южна посока. Трите кораба от състава ѝ, Le Roland, L'Oiseau и Le Dauphine, достигат архипелага на 14 декември 1773. На 18 януари 1774 експедицията е принудена да поеме по обратния път, тъй като голяма част от екипажа е повален от скорбут. Капитанът е толкова разочарован от резултатите на това плаване, че прекръства тази безрадостна земя Острови на отчаянието.

У дома Кергелен Тремарек не среща радушен прием. Кралят, подобно на мореплавателя, също е силно разочарован от постигнатото. В резултат на това Кергелен Тремарек е осъден и хвърлен в затвор близо до Самюр, където прекарва около четири години. След Великата френска революция получава реабилитация като жертва на монархията и е назначен за управител на пристанището в Брест. Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек умира като вицеадмирал на 3 март 1797.

Освен архипелага Кергелен неговото име носи и подводен хребет в Индийския океан.

Източници

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 169-170. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
  • Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 12-13. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/