Родриго де Бастидас

Родриго де Бастидас

Родриго де Бастидас (на испански Rodrigo de Bastidas) (1445-1527) испански конкистадор, нотариус по професия, родом от Севиля .

Придружава Христофор Колумб във второто му пътешествие. Около 1500 Бастидас, научава за богатствата на бреговете открити от Алонсо де Охеда и след като получава разрешение за нови открития закупува и оборудва два кораба за тази цел. За главен кормчия е назначен Хуан де ла Коса, участник във второто плаване на Христофор Колумб.

През 1501 г. флотилията отплава от Кадис. Бастидас и де ла Коса откриват и опознават колумбийските брегове на Карибско море, устието на река Магдалена, северозападното крайбрежие на Южна Америка от п-ов Гоахира до залива Дариен (9°00′ с. ш. 77°00′ з. д.9° с. ш. 77° з. д.9, -77), в т.ч. планинския масив Сиера Невада де Санта Марта (2780 м), устието на река Сину, вливаща се в залива Мороскиля (9°35′ с. ш. 75°45′ з. д.9.583333° с. ш. 75.75° з. д.9.583333, -75.75), на 76º з.д. - о-вите Сан Бернардо, залива Ураба (южната част на залива Дариен) и част от панамското крайбрежие да 77º 30` з.д., като по този начин проследяват повече от 1000 км от американското карибско крайбрежие. Поради лошо състояние на корабите си е принуден да се върне в Испаньола, където е била главната база на испанските изследователи по онова време. По пътя един от корабите му потъва и само част от товара му (главно злато) е спасен. Пристигайки в Испаньола е обвинен от новия испански губернатор Франсиско де Бобадиля (същият който съди и Колумб), че е заграбил златото и извършвал незаконна търговия с индианците. Бастидас е отправен в окови в Испания, където е съден, но оправдан и даже получава ежегодна пенсия за награда за своите открития.

През 1525 предприема ново пътешествие до Америка и основава град Санта Марта в Колумбия, който съществува и днес. Хуан Виляфуерте, собствения му заместник, организира заговор срещу него. Ранен по време на атентата Бастидас бяга в Испаньола. По пътя умира от раните си малко преди да достигне бреговете на Куба. Останките му са пренесени в Санта Марта в средата на 20-ти век и погребани в градската катедрала.

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965 г., стр. 77-78. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/