Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
 
По време на своето съществуване НКВД е изпълнявал важни държавни функции, свързани както с опазването на обществения ред и държавната сигурност, така и с развитието на народното стопанство. В съвременна Русия отношението към НКВД е разнопосочно - той се асоциира както с относително успешното осигуряване на държавна сигурност и ниска престъпност в СССР, така и с масови нарушения на законността и репресии над свободомислещите граждани и другите несъгласни с установения по това време в [[Русия]] и бившите [[СССР|съветски републики]] [[болшевики|болшевишки]] режим.
"Тайната полиция" на съветския диктатор Йосиф Сталин. НКВД – Народный комиссариат внутренних дел (Народен комисариат на вътрешните работи), и приемниците му МВД, НКГБ и МГБ отговарят за вътрешната сигурност на държавата, за външното разузнаване и са инструмент за провеждане на масовите политически репресии в СССР.
Терорът и репресиите на ЧК, родена в дните на революцията през 1917 г. (и произлезлите от нея организации ГПУ и ОГПУ), бледнеят в сравнение с методите на работа на НКВД, което по много показатели държи палмата на първенец сред всички подобни репресивни организации, създадени някога в историята на човечеството. НКВД е и служба за външно разузнаване и контраразузнаване, която събира секретни сведения от западните държави и преследва болшевишките врагове, избягали в чужбина. Впоследствие НКВД се разраства до нечувани размери, поемайки не само традиционната сигурност и шпионажа, но също вътрешните и граничните войски, както и администрацията на различни институции, включително известния с печална слава Гулаг – безбройните затворнически лагери, пръснати из целия Съветски съюз.Създаването на НКВД очевидно е свързано с решението на Сталин да отстрани Сергей Киров – водещ съветски революционер, който през 1934 г. е ръководител на най-мощната и влиятелна партийна организация – Ленинградската.
На 10 юли 1934 г. ОГПУ (Объединенное государственное политическое управление), което отговаря за сигурността и шпионажа, се влива в преобразуваното и силно влиятелно НКВД. За ръководител е назначен ГЕНРИХ ЯГОДА, който по това време вече има репутацията на ветеран на органите за сигурност и "ч+ервения терор". Британският политолог и историк Робърт Конкуест отбелязва в книгата Големият терор: Чистките на Сталин през трийсетте (The Great Terror: Stalin‚s Purges of the Thirties, 1968):
 
"Новата организация трябваше да се използва максимално ефикасно през следващите години. Емблемата на сътрудниците на НКВД (привилегирован слой на съветското общество, с голяма власт и влияние) – щит и меч – беше поставена над сърпа и чука, символизиращи комунистическата партия. Тези хора не лишаваха от своето внимание никого, включително членовете на политбюро. Над НКВД стоеше само един човек – върховният политически вожд Сталин."
 
На 1 декември 1934 г. следобед в Ленинград Сергей Киров върви по притъмнелия коридор в главната квартира на комунистическата партия. Отправил се е на събрание. Бодигарда му, който никога не се отделя от него, го няма. Млад мъж стреля в Киров в гръб. Убийството очевидно е било подготвено от Ягода, тъй като Сталин не е намерил друг начин да се справи със сложните си политически проблеми, освен да убие главния си противник, а след това да елиминира политическите си опоненти, търсейки тези, които стоят зад убийството.НКВД на Ягода незабавно провежда разследване и започват арести. Убиецът и 116 други са обвинени в конспирация и са екзекутирани от НКВД. По такъв начин Сталин унищожава преките си политически противници.Междувременно Ягода реорганизира и укрепва НКВД. Сътрудниците на НКВД, наричани "сините шапки" заради цвета на шапките и петлиците на куртките, бързо стават елитът на съветското общество. Конкуест отбелязва:
 
"Те бяха сред най-уважаваните от новата олигархия, която идваше и растеше от антиелитарната политика на Сталин. Въведени са нови и по-фрапантни униформи. Същевременно офицерите на НКВД трябва да умеят да се държат в обществото. Много от тях се женят за умни и хубави жени от старата образована класа – типа, който да ги изтласка до властта и парите в каквато и да е форма. Освен това те вече са имунизирани към недобрите резултати от работата си, последица от социалния им произход. Децата на служителите от НКВД ходят в специални училища. По-добрите постове обикновено се дават на синовете на достигналите висините в йерархията."
 
За себе си Ягода избира величествената титла генерален комисар на Държавна сигурност (което е еквивалент на маршал на Съветския съюз) и нарежда да му ушият парадна униформа. Но човекът, създал този апарат, не живее достатъчно дълго, за да види истинските дълготрайни резултати. НИКОЛАЙ ЕЖОВ – ръководител на партийната контролна комисия, която се занимава с въпросите на НКВД от страна на комунистическата партия, заема все по-твърди позиции спрямо НКВД. На 30 септември 1936 г. Ягода е уволнен от всички постове и мястото му се заема от Ежов. Ежов заклеймява официално действията на Ягода на събрание на висши офицери от НКВД, проведено в главната квартира на ЛУБЯНКА на 18 март 1937 г. (Ягода е екзекутиран след шумен процес на следващата година.)В целия Съветски съюз висши офицери от НКВД са арестувани и през деня, и през нощта, и в домовете им, и в канцелариите (често и в колите на път между дома и служебното място). Някои от тях се самоубиват – с пистолет на слепоочието или със скок през отворения прозорец, – надявайки се семействата им да бъдат пощадени. Общо 3000 от подчинените на Ягода загиват през 1937 г.
ГОЛЕМИЯТ ТЕРОР
По това време започват масовите репресии. Първите жертви са съветските военачалници – потенциални опоненти на Сталин. На 11 юни 1937 г. е обявено, че 8 от най-високопоставените командири на Червената армия са арестувани и обвинени в държавна измяна. Друг от висшите офицери, също заподозрян в конспирация, се самоубива. Много офицери изминават пътя към ИЗБАТА в Лубянка, към двора за екзекуции в сградата на НКВД на ул. Дзержински 11, към килиите за екзекуции в огромния затвор Лефортово или към мазетата на десетките управления на НКВД из цялата страна. По този начин са убити трима от петимата маршали на Червената армия, 14 от 16-имата командващи армии, 60 от 67-те командири на корпуси, 136 от 199-имата дивизионни командири, 221 от 397-те бригадни командири и хиляди други военни.
Не остава назад и военноморският флот, въпреки че там комунистическата партия е поела пълен контрол още след кървавия бунт в Кронщат през 1921 г. Всички 8 адмирали са екзекутирани, както и хиляди по-низши офицери. (През август 1938 г. М. П. Фриновски – бивш зам.-директор на НКВД, е назначен за комисар на военноморския флот и остава негов ръководител до март 1939 г.) Из цялата страна НКВД извършва арести, съдилищата издават присъди на местни партийни и държавни лидери. Писатели, поети, артисти, инженери и учители също са арестувани – понякога направо от улицата. Никой няма защита и сигурност от "черните марии" – арестантските камионетки, карани от "сините шапки".
Скоро обаче на Сталин, изглежда, чистките му омръзват и вероятно той разбира, че не може да продължава така, без да разруши до непоправимост съветското общество, индустрия и военна организация. Всесилието на Ежов започва да запада. Открито вече се говори за злоупотреби с властта по време на разпити. Тръгват слухове, че Ежов лично е застрелял някои от висшите военни офицери. Той е уволнен от поста му в НКВД на 8 декември 1938 г. За кратко е оставен на по-ниска правителствена длъжност. В началото на 1939 г. изчезва. Процес не се провежда, така както и за предшественика му.
След него идва ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ – най-довереният човек на Сталин, ако терминът "доверен" може да се свърже със Сталин по някакъв начин. Терорът, изглежда, получава нов свеж тласък с неговото идване. РАЗУЗНАВАЧИТЕ в чужбина – както кадрите на НКВД, така и на ГРУ (ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ) – са извикани в страната. Това означава, че ще бъдат "съдени" и екзекутирани. Някои от тях остават на Запад. Малцина успяват. Други са убити от екипи убийци. Сред политическите ОБЕКТИ е Лев Троцки – "стар болшевик", противопоставил се на Сталин. Той живее в изгнание в Мексико. През 1940 г. е убит от наемник на НКВД. Година по-късно е убит първият висш съветски разузнавач, станал изменник – генерал-майор ВАЛТЕР КРИВИЦКИ, открит мъртъв в хотел Капитол хил във Вашингтон.
Не всички предатели са екзекутирани. Лагерите Гулаг непрекъснато приемат нови затворници – криминални и политически. Независимо от изключително високата смъртност, която се дължи на тежкия труд, оскъдните хранителни порции, бруталността на пазачите и сибирската зима, в лагерите Гулаг е имало 8 млн. съветски затворници, преди Съветският съюз да влезе във Втората световна война през юни 1941 г. (Още 1 млн. са били хвърлени в затворите.)
В лагерите мъжете и жените обикновено работели по 10 часа на ден, понякога – 12, та дори – 16. Лагерниците строяли язовири и канали (вж. ЯГОДА, ГЕНРИХ), поставяли стотици километри железопътни релси, сечали дървета (на жените било официално забранено да извършват тази работа през 1951 г.), работели в уранови мини и в мини за извличане на злато. Не им се плащало, а храната им стигала колкото да не умрат от глад. Всичко това е описано в двутомника Архипелаг Гулаг на Александър Солженицин (The Gulag Archipeldgo, 1973, 1975).Освен лагерите Гулаг и затворите НКВД има на разположение и други "поправителни" заведения за задържане. Персоналът на научно-техническият център в покрайнините на Москва, ярко пресъздаден в книгата на Солженицин Първият кръг (The First Circle, 1968), се състои от арестувани специалисти. НКВД ръководи и няколко конструкторски бюра за самолетостроене, където работят само затворници. Много инженери и конструктори продължават работа във "вътрешния затвор", понякога дори със смъртни присъди. Много от конструкторите на самолети работят по време на затворничеството си в държавния авиозавод 39 в Москва.
Други са в конструкторските бюра (КБ) като следствени. Арестуваният Владимир Петляков ръководи КБ № 100, Владимир Мясишчев – КБ № 102, а Андрей Туполев е включен в КБ № 103.
Туполев – доайенът на съветските самолетни конструктори, е пътувал с разрешение на правителството в Съ­единените щати и Германия през 1936 г., а през 1938 г. е арестуван и обвинен в "саботаж". Осъден, той продължава да работи като конструктор на самолети. "...Прекарах 5 години в затвора. Аз съм единственият самолетен конструктор в света, създал 4-моторен бомбардировач под домашен арест" – казва той пред журналист. (Освободен е през 1943 г.)
НКВД отговаря също за дейността на конструкторското бюро, в което се създават новите модели подводници. Единствената подводница на това бюро е М-400, разработена от Б. Л. Бжежински през 1939 г. Плавателният съд е дълъг 19,65 м, изключително бърз е и представлява комбинация от подводница и торпеден катер, който може да се потопява. Пуснат е през юли 1941 г. Корпусът е повреден от германски артилерийски огън по време на обсадата на Ленинград, а производството е прекратено през 1942 г.
ШПИОНАЖ В ЧУЖБИНА
Заетостта с вътрешните репресии не откъсва НКВД от шпионската дейност в чужбина. Повечето от западните страни са сред целите – основно Великобритания и Съединените щати. Великобритания се смята за враг още от Гражданската война, а Съединените щати притежават технологии и производствени технологии, които Сталин мечтае да притежава (вж. АФЕРАТА АРКОС).
НКВД създава и една от най-ефикасните шпионски МРЕЖИ – ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Повече от 10 години тези мъже шпионират Великобритания и Съединените щати, някои от тях заемат високи постове в Министерството на външните работи и разузнавателната служба МИ-6. Шпионинът от Кеймбридж ДЖОН КЕЪРНКРОС докладва, че британците се занимават с изследвания на атома, свързани със създаването на супероръжие. Това и е сигнал за Берия да нареди на АГЕНТИТЕ си във Великобритания и Съединените щати да създадат МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.
През юни 1941 г. Съветският съюз е нападнат от Германия и Сталин внезапно се оказва съюзник на Великобритания и САЩ. Това води до увеличаване на съветските дипломатически, търговски и военни представителства и от двете страни, а също и на оперативните работници от НКВД и ГРУ, които служат като АГЕНТИ ПОД ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРИКРИТИЕ.
Междувременно към съветско-германския фронт са пренасочени огромни войскови части на НКВД. Дивизии на НКВД, корпуси и армии воюват срещу германците на Източния фронт. Не без значение е, че части на НКВД действат зад съветските линии в критични райони, за да не могат войските да дезертират. Специалните рангове в НКВД се променят във военни звания през 1943 г. Сталин се опитва да интегрира известната с лоша слава тайна полиция с военната общност.
Появява се необходимост от по-специализирана полицейска част на НКВД, която да посреща спешните случаи, възникващи по време на войната. Затова през 1941 г. Берия създава СМЕРШ (Смърт на шпионите) като служба на НКВД, подчинена на комисаря за Държавна сигурност III ранг Василий Чернишов. От 14 април 1943 до 16 март 1946 г. Смерш функционира като отделна служба, която е подчинена директно на Държавния комитет за отбрана, оглавяван от Сталин. Това е първият и единствен случай, в който съветското военно КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ е под командването на военната общност (макар и само в лицето на Сталин), а не на органите за сигурност. За отбелязване е, че офицерите на Смерш имат по-високо положение в сравнение със стандартните сили на НКВД.
През този период на независимост от НКВД Смерш се командва от заместника на Берия и негово протеже генерал-полковник ВИКТОР АБАКУМОВ, първи зам.-комисар на Държавна сигурност. Към Смерш има и военноморски отдел. Междувременно бойните части на НКВД се сражават героично в боевете за Москва, Сталинград, Ленинград и Северен Кавказ. (Вътрешните войски на НКВД не участват в боевете. Те се използват за КОНТРАШПИОНАЖ – за борба срещу шпиони и диверсанти, а около 250 000 охраняват Гулаг и другите затвори, както и специалните влакови ешелони, превозващи затворниците.)
НКВД носи отговорност и за едно от най-известните нечовешки престъпления през Втората световна война – КАТИНСКОТО КЛАНЕ. Руснаците залавят около 200 000 полски военни в края на 1939 г., когато Съветският съюз се присъединява към агресията на Германия срещу Полша. Около 15 000 от затворниците, включително 8700 офицери, изчезват безследно. Всички те са избити от НКВД.
Сред многобройните други задължения на тайната полиция по време на войната е и ръководството на съветския проект за атомна бомба. Когато научава подробности за американо-британските усилия, Сталин предава разработването на съветската атомна бомба, а също и шпионажа, свързан с атомните въпроси, на Берия.
РЕОРГАНИЗАЦИИ
През 1941 г. Сталин реорганизира органите за сигурност. От декември 1938 до февруари 1941 г. Берия e комисар на вътрешните работи (НКВД) и ръководител на Главното управление за държавна сигурност (ГУГБ) – ведомство, подчинено на НКВД.
За кратко време – от февруари до юли 1941 г., Сталин разделя тези 2 структури и създава Народен комисариат за държавна сигурност (НКГБ) под управлението на ВСЕВОЛОД МЕРКУЛОВ, който е отговарял за държавната сигурност и шпионажа в НКВД, а вътрешната сигурност си остава под ръководството на Берия. Меркулов е член на "грузинската мафия", наречена така, тъй като и той подобно на Берия и на много други от обкръжението на Берия са от съветска Грузия.
Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак отбелязва в книгата Чекисти: история на КГБ (Chekisty: A History of the KGB, 1988): "Именно тези организационни промени... не бяха никога подробно обяснени, но вероятно са имали нещо общо с управлението на завоюваните територии и народи" – Естония, Латвия, Литва, части от Полша и откъсването на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния. "Арестите, депортирането, екзекуциите и затворническите лагери се увеличаваха и имаха нужда от реорганизирани и разширени сили за сигурност."
Но въпреки това, пише Дзиак, "шокът от германското нашествие предизвика сливането през юли 1941 г. И двете ведомства отново се обединиха под името НКВД, подчинени на Берия". Това продължава до 14 април 1943 г. Тогава Сталин отново прави реорганизация и създава НКГБ – отново под ръководството на Меркулов и НКВД – под ръководството на Берия. Дзиак пише: "... победата при Сталинград и напредването на съветските войски предлагат възможност за повторно покоряване на територии и население. Затова през 1943 г. НКГБ и НКВД се разделят отново."
Така разделени, двете ведомства съществуват да 16 март 1946 г. По това време Смерш влиза в новото Министерство за държавна сигурност (МГБ) и става Трето главно управление, което отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА. Меркулов е назначен за ръководител на МГБ. НКВД отговаря за вътрешната сигурност и е с ранг на Министерство на вътрешните работи (МВД).
През този период Сталин създава и т. нар. КИ – Комитет за информация, за провеждане на външно разузнаване и тайни операции – неща, за които по-рано е отговаряло МГБ. КИ се подчинява на Съвета на министрите, което скоро се признава за неефективно. След година недостатъците и проблемите в работата на КИ толкова много се натрупват, че се налага външното разузнаване да бъде предадено на ГРУ, а останалите функции са върнати отново към МГБ. КИ остава да извършва единствено външнополитическо и ИКОНОМИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, които са прехвърлени на МГБ през 1951 г., с което настъпва и краят му.
МГБ и МВД остават непроменени до смъртта на Сталин. Само ден след смъртта му – на 5 март 1953 г., Берия, по това време най-силният от потенциалните наследници на Сталин, извършва ново сливане на органите за държавна и вътрешна сигурност. Ведомството се нарича МВД и, разбира се, се ръководи от Лаврентий Берия. (Значителната реорганизация очевидно е била планирана предварително.)
Берия разделя властта с други, докато Съветският съюз се опитва да се възстанови от смъртта на Сталин, властвал почти 3 десетилетия. Но несъмнено той е смятал, че ще бъде първият шеф на сигурността, успял да стане държавен глава. Тази мечта угасва през юни 1953 г., когато Берия е арестуван и няколко месеца по-късно екзекутиран.
С арестуването му се слага край и на НКВД, и на агенциите, произлезли от него. Генерал-полковник СЕРГЕЙ КРУГЛОВ – ветеран от НКВД и офицер в Смерш, поема "набъбналото" МВД, докато политическите лидери на страната сложат в ред и реорганизират сложните институции, оставени като наследство от Сталин.
КГБ (Комитет государственной безопасности – Комитет за държавна сигурност) е създаден през март 1954 г. и поема сигурността на страната, както и разузнавателните операции в чужбина (без тези, които се извършват от ГРУ). МВД отново се насочва към функциите си за вътрешна сигурност, без да бъде променено.
 
РЪКОВОДИТЕЛИ НА НКВД – НКГБ – МГБ – МВД
НКВД (Народный комиссариат внутренних дел)
Юли 1934 – септември 1936 г. Генрих Ягода (преди това директор на ОГПУ)
Септември 1936 – декември 1938 г. Николай Ежов
Декември 1938 – февруари 1941 г. Лаврентий Берия
Юли 1941– 1946 г. Лаврентий Берия
 
НКГБ (Народный комиссариат государственной безопасности)
Февруари 1941 – юли 1941 г. Всеволод Меркулов
Април 1943 – март 1946 г. Всеволод Меркулов
 
МГБ (Министерство государственной безопасности)
Март 1946 – октомври 1946 г. Всеволод Меркулов
Октомври 1946 – август 1951 г. Виктор Абакумов
Август 1951 – декември 1951 г. Сергей Оголцов
Декември 1951 – март 1953 г. СЕМЬОН ИГНАТИЕВ
 
МВД (Министерство внутренних дел)
1946 – юни 1953 Лаврентий Берия
Март 1953 – март 1954 Сергей Круглов
{{СССР-мъниче}}
[[Категория:НКВД| ]]<!--
[[yi:ען קא ווע דע]]
[[zh:内务人民委员会]]
'''''' може да се отнася за:
 
*
*
*
 
{{пояснение}}
Анонимен потребител

Навигация