Разлика между версии на „Остров Принц Едуард“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
{{редактирам}}
 
{{coord|display=title|46|30|N|63|00|W|type:isle}}
 
Друга "интересна" особеност на острова е тази, че със закон от 1976 г. е забранено използването на алуминиеви и пластмасови кутии и бутилки за еднократна употреба за бира, безалкохолни напитки и консерви. Използват се единствено стъклени съдове за многократна употреба. Част от тази забрана е вдигната през 2008 г.
 
Годишният брен национален доход на глава от населението през 2011 г. се е равнявал на 62 110 долара, а минималната работна заплата е била 960 долара.
 
=== Транспорт ===
Основният вид транспорт на острова естествено е морският. В градовете [[Шарлъттаун]], Съмърсайд, Борден, Джорджтаун и Съри има изградени модерни пристанища, свързани с шосейната и железопътната мрежа на острова.
 
Втори по значение след морския транспорт е шосейният. На 1 юни 1997 г. е пуснат в експлоатация т.н. "Мост на Конфедерацията" (Confederation Bridge) с дължина 13,3 км, който осъществява сухоземна връзка на острова (при град Борден) с останалата част на [[Канада]] (нос Журимейн, провинция [[Ню Брунсуик]]). Островът е най-гъстата шосейна мрежа от всички провинции на Канада – 3 824 км с твърдо покритие и 1 558 км макадам. До острова са осъществени и две сезонни фериботни връзки: първата от пристанището Карибу в провинция [[Нова Шотландия]] до пристанището на градчето Ууд Айлънд (в най-южната точка на острова) и втората от пристанището Съри (на източното крайбрежие) до островите Магдален в централната част на залива Сейнт Лорънс.
 
От 1989 г. жп мрежата почти не се използва и голяма част от нея е демонтирана, като по нейното трасе е изградена 470-километрова колоездачно-туристическа пътека, използвана от местното население и чужди туристи за спортуване и отдих.
 
На острова има две летища в Шарлъттаун и Съмърсайд, чрез които се осъществява бърза и удобна връзка с останалите части на Канада.
 
== Източници ==

Навигация