Павел Матев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание= български поет
| описание= български поет
| наставка=
| наставка=
| роден-дата=[[6 декември]] [[1924]]
| роден-дата={{Дата на раждане|1924|12|6|1}}
| роден-място=[[Оризово]], [[България]]
| роден-място=[[Оризово]], [[България]]
| починал-дата=[[4 февруари]] [[2006]]
| починал-дата={{Дата на смърт и години|2006|2|4|1924|12|6|1}}
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
}}


'''Павел Христов Матев''' - [[България|български]] [[поет]] и [[общественик]], комунист, е роден на [[6 декември]] [[1924]] г. в с. [[Оризово]], [[Област Стара Загора]].
'''Павел Христов Матев''' - [[България|български]] [[поет]] и [[общественик]].


Завършва гимназия в [[Чирпан]] през [[1938]] г. и [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през [[1949]] г.
Завършва гимназия в [[Чирпан]] през [[1938]] г. и [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през [[1949]] г.


Обществената му кариера е впечатляваща:
Обществената му кариера е впечатляваща:
* Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-[[1951]]),
* Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-[[1951]]),
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-[[1956]]),
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-[[1956]]),
* зам.-главен редактор е на сп. "Пламък" (1956-[[1958]]; [[1964]]-[[1965]]),
* зам.-главен редактор е на сп. "Пламък" (1956-[[1958]]; [[1964]]-[[1965]]),
* гл. редактор е на сп. "Септември" (1964-[[1966]]).
* гл. редактор е на сп. "Септември" (1964-[[1966]]).
* заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
* заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.


Публикува от [[1946]] г.
Публикува от [[1946]] г.
Автор е на десетки стихосбирки, сред които:
Автор е на десетки стихосбирки, сред които:
* "В строя" (1951),
* "В строя" (1951),
* "Дълг" ([[1955]]),
* "Дълг" ([[1955]]),
* "Време, родина, любов" ([[1962]]),
* "Време, родина, любов" ([[1962]]),
* "Родословие" ([[1963]]),
* "Родословие" ([[1963]]),
* "Прозрения. Избрана лирика" (1965),
* "Прозрения. Избрана лирика" (1965),
* "Чайките почиват на вълните" (1965; [[1967]]),
* "Чайките почиват на вълните" (1965; [[1967]]),
* "Стихотворения" (1966),
* "Стихотворения" (1966),
* "100 стихотворения. Подбрани" ([[1970]]),
* "100 стихотворения. Подбрани" ([[1970]]),
* "Избрани стихотворения" ([[1972]]),
* "Избрани стихотворения" ([[1972]]),
* "Натрупани мълчания" ([[1973]]; [[1974]]; [[1981]]),
* "Натрупани мълчания" ([[1973]]; [[1974]]; [[1981]]),
* "Строго лято. Избрана поезия" (1974),
* "Строго лято. Избрана поезия" (1974),
* "Внезапни паузи" ([[1976]]; [[1980]]),
* "Внезапни паузи" ([[1976]]; [[1980]]),
* "Рани и слънца. Избр. стихотворения" ([[1978]]),
* "Рани и слънца. Избр. стихотворения" ([[1978]]),
* "Когато птиците летят по-бавно" ([[1979]]),
* "Когато птиците летят по-бавно" ([[1979]]),
* "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" ([[1984]]),
* "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" ([[1984]]),
* "Сърдечни затишия" ([[1985]]),
* "Сърдечни затишия" ([[1985]]),
* "Ти сън ли си. Любовна лирика" ([[1989]]).
* "Ти сън ли си. Любовна лирика" ([[1989]]).


Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на [[20 век]].
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на [[20 век]].
Ред 51: Ред 51:
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]]
[[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]]
[[Категория:Носители на орден Стара планина]]


[[en:Pavel Matev]]
[[en:Pavel Matev]]

Версия от 19:20, 12 юли 2012

Павел Матев
български поет
Роден
6 декември 1924 г.(1924-12-06)
Починал
4 февруари 2006 г. (на 81 г.)

Учил вСофийски университет
Активен периодот 1946 г.

Павел Христов Матев - български поет и общественик.

Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.

Обществената му кариера е впечатляваща:

  • Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),
  • редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
  • зам.-главен редактор е на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965),
  • гл. редактор е на сп. "Септември" (1964-1966).
  • заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.

Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:

  • "В строя" (1951),
  • "Дълг" (1955),
  • "Време, родина, любов" (1962),
  • "Родословие" (1963),
  • "Прозрения. Избрана лирика" (1965),
  • "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967),
  • "Стихотворения" (1966),
  • "100 стихотворения. Подбрани" (1970),
  • "Избрани стихотворения" (1972),
  • "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981),
  • "Строго лято. Избрана поезия" (1974),
  • "Внезапни паузи" (1976; 1980),
  • "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978),
  • "Когато птиците летят по-бавно" (1979),
  • "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" (1984),
  • "Сърдечни затишия" (1985),
  • "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989).

Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20 век.

Умира на 4 февруари 2006 г. в София.

Източници