Гастон Орлеански: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Робот Промяна: el:Γκαστών της Ορλεάνης→el:Γκαστόν της Ορλεάνης |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[cs:Gaston Orléanský]] |
[[cs:Gaston Orléanský]] |
||
[[de:Gaston de Bourbon, duc d’Orléans]] |
[[de:Gaston de Bourbon, duc d’Orléans]] |
||
[[el: |
[[el:Γκαστόν της Ορλεάνης]] |
||
[[en:Gaston, Duke of Orléans]] |
[[en:Gaston, Duke of Orléans]] |
||
[[eo:Gaston de Francio]] |
[[eo:Gaston de Francio]] |
Версия от 15:10, 13 юли 2012
Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан Gaston de France | |
френски принц | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Религия | Католическа църква |
Семейство | |
Баща | Анри IV |
Майка | Мария де Медичи |
Братя/сестри | Елизабет Бурбонска Хенриета-Мария Бурбон-Френска Кристина Френска Луи XIII |
Съпруга | Мари дьо Бурбон-Монпансие (6 август 1626) |
Деца | Маргарита Луиза Орлеанска |
Подпис | |
Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан в Общомедия |
Гастон Жан Батист дьо Бурбон, херцог на Орлеан (на фр. Gaston Jean Baptiste de Bourbon, duc d'Orléans; Gaston d'Orléans), е третият син на Анри IV и на Мария Медичи.
Гастон е роден на 25 април 1608 г. в замъка Фонтенбло. Още при раждането си получава титлата Херцог на Анжу. След смъртта на по-големия си брат Никола през 1611 г. се превръща в следващия най-вероятен наследник на трона след най-големия си брат Луи XIII. След като през 1626 г. се омъжва за херцогинята на Монпансие, Гастон получава като апанажни владения херцогствата Орлеан, Шартр и Блоа. През 1628 г. получава и командването на военния гарнизон в Ла Рошел.
Образован и изтънчен, но много непостоянен, той прекарва живота си в заговори първоначално срещу брат си Луи XIII и Ришельо, по-късно срещу Анна Австрийска и Мазарини. Всички тези интриги и конспирации се провалят поради липсата на реален политически замисъл.
През 1630 г. Гастон участва в бунта на херцог Анри дьо Монморанси и начело на армия от наемници предизвиква кралството на бунт срещу краля, но след поражението на Монморанси при Кастелнодари избягва. През 1634 г. сключва тайно споразумение с Испания отново насочено срещу краля.
Най-сетне през 1638 г. раждането на дългоочаквания наследник на Луи XIII и Анна Австрийска слага край на надеждите му да получи трона.
Гастон взима участие и във Фрондата (1648—1652) и Мазарини го заточава в замъка му Блоа, където Гастон и умира през 1660 г. Погребан е в базиликата в Сен Дени.
Бракове и наследници
През 1626 г. Гастон приема да се ожени за изключително богатата Мари Бурбонска, херцогиня Дьо Монпансие, като този брак му е наложен от Ришельо. Херцогиня Дьо Монпансие умира при раждането на дъщеря им Ан-Мари-Луиз д`Орлеан дьо Монпансие (1627-1693), завещавайки огромното си богатство на дъщеря си, а не на съпруга си.
През 1632 г. Гастон се влюбва в младата Маргьорит Лотарингска и се жени за нея. Имат пет деца:
- Маргьорит-Луиз Орлаенска, херцогиня на Тоскана (1645-1721)
- Елизабет-Маргьорит Орлеанска, херцогиня Д'Алансон и Д'Ангулем (1646-1696)
- Франсоас-Мадлен Орлеанска, херцогиня на Савоя (1648-1664)
- Жан-Гастон Орлеански, херцог Дьо Валоа (1650-1652)
- Мари-Ан Орлеанска, мадмоазел Дьо Шартр (1652-1656)
Гастон Орлеаски има и две незаконни деца:
- Мари (1631)
- Жан-Луи (1638-1692)
Библиография
- Christian Bouyer, Gaston d'Orléans 1608-1660, séducteur, frondeur et mécène, Albin Michel, 1999
- Christian Bouyer, Gaston d'Orléans : Le frère de Louis XIII, Pygmalion, 2007