Коста Георгиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = [[21 ноември]] [[1877]] |
| роден-дата = [[21 ноември]] [[1877]] |
||
| роден-място = [[Енимахла]], днес [[Турция]] |
| роден-място = [[Енимахале|Енимахла]], днес [[Турция]] |
||
| починал-дата = [[29 август]] [[1932]] |
| починал-дата = [[29 август]] [[1932]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в |
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в [[Енимахале]], Лозенградско(тогава в [[Османската империя]]). Завършва прогимназия в Лозенград и [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за [[Женева]]като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на [[Женевски университет|Женевския университет]]. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край. |
||
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска мъжка гимназия]]. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След [[Хуриета]] е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на [[Балканската война]], пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора. |
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска мъжка гимназия]]. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След [[Хуриета]] е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на [[Балканската война]], пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора. |
||
Версия от 12:41, 16 юли 2012
| Коста Георгиев | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет |
| Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
| Псевдоним | Гурко |
| Коста Георгиев в Общомедия | |
Коста Георгиев е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Лозенградско(тогава в Османската империя). Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женевакато екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора. След 1915г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21.12.1919г той е един от хората(заедно с д-р Страшимир Дочков), които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на Тракийската организация, а по-късно оглавява отцепническото крило(Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната Организация.
Умира на 29 август 1932 година в София.[1][2]
Бележки
- ↑ Биография от сайта на ВМРО
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
