Джаз рок

Джаз-рокът е понятие, което се употребява от края на 60-те и през 70-те години на XX век за определяне на музика, която съчетава елементи на рок и джаз. При комбинирането им няма закономерност и най- често съчетаването е механично. Понякога начинът, по който са подредени двете основни понятия (джаз-рок или рок-джаз)е белег за преобладаващите елементи.

Джаз-рокът се появява в период когато джазът има нужда от повече популярност, а рок музиката от обогатяване на изразните средства. Най- типична черта, която съчетава джаз- рока е съчетанието на звучността на духовите инструменти (предимно медни) с електронната звучност на рок музиката. Аранжиментите са опростени, но ефектни. Пулсацията е равномерна, като основна метрична единица е осмината или шестнадесетината нота, за разлика от традиционният рок където основната метрична единица е четвъртината.

Това стимулира появата на редица барабанисти- виртуози като: Били Кобъм, Лени Уайт, Стив Гад, Алфонс Музон, Харви Мейсън. С развитието на джаз-рокът популярни стават и китаристи като: Джон Макхалин, Ал ди Меола, Лари Кориел, Карлос Сантана, Джеф Бек. Първата дваз-рок група се появява през 1967 в САЩ Blood Sweat and Tears. Последват я Chicago, Tower of Power, The Breaker Brothers и други.