Вирус на шапа: Разлика между версии

	Вирус на шапа
	Геном
	Група IV: евРНК вируси (ssRNA+)
	Класификация
царство:	Orthornavirae
тип:	Pisuviricota
клас:	Pisoniviricetes
разред:	Picornavirales
семейство:	Пикорнавируси (Picornaviridae)
род:	Афтовируси (Aphthovirus)
вид:	Вирус на шапа (Foot-and-. d. virus)
	Научно наименование
	Foot-and-mouth disease virus
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:32, 23 юли 2012

Вирусът, причиняващ заболяването шап (Virus aphthosae) е малък РНК вирус от семейство Picornaviridae. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните бозайници и човека, протичащо с висока температура и образуване на афти по лигавиците на устата, междукопитната цепка, копитния венец и по-рядко по кожата на вимето.

Морфологични особености

Вирусът е с размери 22-30nm., притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът му съдържа едноверижна РНК(+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 антигенни типа - О (името произхожда от това на френския департамент Оаз - „Oise“), А (от „Allemagne“ – Германия), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ - Южноафрикански територии) и Азия1, които се различават по географско разпространение, в имунологично отношение и не предизвикват кръстосан имунитет. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата епизоотия от шап в странджански села в Община Царево в началото на 2011 г. причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2^ANT-10.^[1]

Устойчивост на вируса

При нормални условия в околната среда шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са тор, изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи.

Вирусът притежава максимална устойчивост при pH 7.4–7.6, но оцелява и в рамките на pH 6.7–9.5 при по ниска температура на околната среда (4°C или по-ниска). При pH под 5.0 или над 11.0 се инактивира бързо. Повишаването на температурата намалява срокът му на оцеляване. Например при температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. При 56°C оцелява за 30 минути, а при 100°C загива моментално.

Нормалното pH на урината то инактивира. Загива за около 3 дни в месо, преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци.

Дезинфектанти

За дезинфекция се използват киселини, основи, оксиданти и алдехиди в подходяща концентрация. Такива са например формалин, натриева основа, калциев хипохлорид, оцетна киселина и други.^[2]

Източници

Литература

Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г., ISBN 954-703-011-6
Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5

[1] FMD, Republic of Bulgaria

[2] НВМС, Практическо ръководство за борба със заболяването шап по чифтокопитните животни

[1]

[2]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 == Морфологични особености ==
-Вирусът е с размери 22-30nm., притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът му съдържа едноверижна РНК(+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 антигенни типа - О (името произхожда от това на френския департамент [[Оаз]] - „Oise“), А (от „Allemagne“ – [[Германия]]), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ - Южноафрикански територии) и Азия1, които се различават по географско разпространение, в имунологично отношение и не предизвикват кръстосан имунитет. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата епизоотия от шап в [[странджа]]нски села в [[Община Царево]] в началото на 2011&nbsp;г. причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2<sup>ANT-10</sup>.<ref>[http://www.wrlfmd.org/fmd_genotyping/euro/bul.htm FMD, Republic of Bulgaria]</ref>
+Вирусът е с размери 22-30nm., притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът му съдържа едноверижна РНК(+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 антигенни типа - О (името произхожда от това на френския департамент [[Оаз (департамент)|Оаз]] - „Oise“), А (от „Allemagne“ – [[Германия]]), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ - Южноафрикански територии) и Азия1, които се различават по географско разпространение, в имунологично отношение и не предизвикват кръстосан имунитет. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата епизоотия от шап в [[странджа]]нски села в [[Община Царево]] в началото на 2011&nbsp;г. причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2<sup>ANT-10</sup>.<ref>[http://www.wrlfmd.org/fmd_genotyping/euro/bul.htm FMD, Republic of Bulgaria]</ref>
 == Устойчивост на вируса ==