Родяни: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
}} |
}} |
||
'''Родяни''' или '''Радовища''' ({{lang-el| |
'''Родяни''' или '''Радовища''' ({{lang-el|Ροδιανή}}, до 1927 година ''Ραδοβίστα'', ''Радовиста''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172117 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδοβίστα -- Ροδιανή]</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кожани (дем)|Кожани]], област [[Западна Македония]]. През 2001 в Родяни са регистрирани 358 души. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 17:04, 30 юли 2012
Родяни или Радовища (Шаблон:Lang-el, до 1927 година Ραδοβίστα, Радовиста[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Родяни са регистрирани 358 души.
География
Селото е разположено на около 15 километра южно от град Кожани.
История
В Османската империя
В края на ХІХ век Радовища е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Основната селска църква „Свети Архангели“ е издигната през 1819 година.[2]
А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Радовица (Radovitza) живеят 276 гърци.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Радовища има 137 гърци.[4] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Радовиста (Ραδοβίστα) живеят 200 гърци християни.[5]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Родяни.
Преброявания
- 1981 - 391 жители
- 1991 - 403 жители
- 2001 - 358 жители
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδοβίστα -- Ροδιανή
- ↑ Туристически сайт за Гърция
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 280.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
