Полянци (етнографска група): Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
[[Българи]]те от етнографската група на '''Полянците''' или '''Мизийците''' наричани често и ''"Хърцои"'' <ref>[http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm Николай Колев, Българска Етнография, стр. 70]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm Анчо Калоянов, НАЗВАНИЕТО НА ЕТНОГРАФСКАТА ГРУПА ХЪРЦОИ И КУЛТА КЪМ БОГ ХЪРС]</ref> обитават ареала между [[Стара планина]] и река [[Дунав]] - от р. [[Искър]] до [[Силистра]]. Техни съседи са [[балканци]]те населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, [[шопи]]те живиищи на запад и [[добруджанци]]те - на изток. Една от техните субгрупи се явяват [[Капанци|Капанците]]. От османците те красноречиво са наричани ''"Ерлии"'' от турското ''yerli'' — местен жител, кореняк.
 
Според носията им се отнасят към т.н. "белодрешковци" с преходни форми към "чернодрешковците". Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в през турското робство в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена - пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.
Анонимен потребител

Навигация