Нотариус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м добавена информация с източници / доб. ЛАТ И ПУБЛЛ НОТ; ИСТОР В БГ; НОТ В БГ; ПЕЧАТ НА НОТ . , преп , меп, кат
м доб. източник "Правила за формиране на такса"
Ред 77: Ред 77:
* [http://www.notary-chamber.org/ Нотариална камара на Република България]
* [http://www.notary-chamber.org/ Нотариална камара на Република България]
--КС 15:47, 1 август 2012 (UTC)
--КС 15:47, 1 август 2012 (UTC)

* [http://www.notaric.net/%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B0 Правила за формиране на нотариалната такса]
--Cyril S / КС 18:21, 2 август 2012 (UTC)


* [http://www.uinl-international.com/ UINL (The International Union of Notaries]
* [http://www.uinl-international.com/ UINL (The International Union of Notaries]

Версия от 18:21, 2 август 2012

Нотариус, 1830

Нотариус съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на Нотариалната камара.

Нотариусът лично извършва нотариални и други предвидени от закона действия. Районът му на действие съвпада с района на съответния районен съд.

Латински Нотариус и Публичен Нотариус

Нотариусът на Европейския континент е специално лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданско-правните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).

Нотариусът в Европа The Civil Law Notary се нарича още Латински нотариус. Тези нотариуси се различават коренно от Англосаксонските нотариуси The Notary Public, които действат на територията на САЩ и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,и прилежащите й територии.

В Канада действат и двете системи, според провинцията и историческата й принадлежност – към Франция или Англия.

Латинските нотариуси или наричани още Гражданско-правните нотариуси, черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Силата на издадените и удостоверени от тях актове, е със силата на държавен /обществен/ акт.

За разлика от обществените англосаксонски нотариуси, латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи юристи, които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен изпит, държавна изпитна комисия, възраст, и др.

Латинските нотариуси осигуряват пълна гама от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, но все пак работят на частна практика.

Заплаща се такса за услугата от клиента. Държавата не им заплаща възнаграждение.

Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.

Европейските нотариуси членуват по право в браншови национални камари и организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в Съюза на Латинските нотариуси

В Европа нотариалната практика се наследява при определени условия. Често се предава в поколението. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от средновековието, насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите.

Англосаксонският публичен нотариус не е юрист и не е висококвалифициран специалист. Най-често за дейността им се получава срочен лиценз, който би могъл да бъде подновен. Докато това важи за САЩ, във Великобритания, често може да се срещне нотариус, чиято основна професия е адвокатската. Там, нотариалната дейност също е лицензирана.

Във Великобритания става все по-доходоносно да се притежава лиценз за нотариус, тъй като много от емигрантите са свикнали с този правен ред и изискват подобни услуги.

Историческо развитие на нотариуса в България

След [1] Освобождение на България и 1878г., нотариалните действия се извършват от мирови съдии (граждански съдии). До периодите 1944-1948г. и 1990-1997г., съдиите натоварени с тази дейност са наричани околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси. По време на социализма, поради тесния кръг от обществени икономически отношения между частните лица, нотариалните сделки са малобройни и главно за прехвърляне собственост върху леки автомобили.

С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 90-те години на 20 век, остановената от социалистическата държава нотариална система, в частност Нотариалните служби към Районните съдилища, са в затруднено положение да обслужат населението на страната, и да задоволят по този начин икономическите му потребности.

Извършването на нотариалната реформа през 1996-1998г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на Република България в Европейския съюз. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на правните обществени отношения и пазар. Да се създаде нотариус равностоен на европейския, който да не е зависим - т.е. да не е държавен служител. Да е несменяем и гарантиран. Да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен. Да се подчинява единствено на закона и добрите нрави. Нотариусът да е достъпен за всеки.

Нотариусът в България днес

От 1 октомври 1998 г. в България функционира т. нар. "Свободен Нотариат". От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.

В края на 1999 година, се състои втори конкурс за нотариуси и още 120 души се вливат в редиците на свободните нотариуси в България.

През 2004 година се състои третия конкурс за нотариуси, в резултат, на който нотариусите в Република България достигат 530.[1]

Към 2012 година, нотариусите в Република България начисляват над 600.

Всички те са членове по право и задължение в Нотариалната Камара на Република България. Нотариалната камара е член на Международния съюз на латинските нотариуси. С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза.

Днес, „частен” е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус”. Законодателството борави с „нотариус”.

Професионалният празник на българските нотариуси е 24 октомври.

Печат на нотариуса

Нотариалният печат се издава със Заповед на Министъра на правосъдието, по образец.

Съдържа „Република България”, което го прави част от Държавния печат на Републиката.

Българският нотариален печат е единственият нотариален печат в Европа без вложен в него национален символ или герб. Състои се единствено от буквени знаци и цифри. Има кръгла форма и определен диаметър. Без определен цвят. Може да бъде мокър, релефен или восъчен. Мокрият отпечатък е задължителен по закон. Останалите са допълнителни и незадължителни.

  • Цитат
  • Сайт на Нотариалната камара.
  • Външни препратки

    --КС 15:47, 1 август 2012 (UTC)

    --Cyril S / КС 18:21, 2 август 2012 (UTC)

    --КС 15:47, 1 август 2012 (UTC)

    --КС 15:47, 1 август 2012 (UTC) Шаблон:Право-мъниче