Хуана Кастилска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ur:جونا قشتالہ کی
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Промяна: el:Ιωάννα Α΄ της Καστίλης
Ред 68: Ред 68:
[[cs:Jana I. Kastilská]]
[[cs:Jana I. Kastilská]]
[[de:Johanna (Kastilien)]]
[[de:Johanna (Kastilien)]]
[[el:Ιωάννα Α' της Καστίλης]]
[[el:Ιωάννα Α΄ της Καστίλης]]
[[en:Joanna of Castile]]
[[en:Joanna of Castile]]
[[eo:Johana de Kastilio]]
[[eo:Johana de Kastilio]]

Версия от 07:01, 6 август 2012

Хуана Кастилска
кралица на Кастилия,
кралица на Арагон
Лични данни
Управление26 ноември 1506 - 12 април 1555
Родена6 ноември 1479 г.
Толедо, Кастилия
Починала12 април 1555
Тордесиляс, Испания
Предшествана отЕнрике IV Кастилски
Семейство
БракФилип Хубави
ДинастияТрастамара
БащаФердинанд II Арагонски
МайкаИзабела Кастилска
Хуана Кастилска в Общомедия

Хуана Кастилска, известна и като Хуана Лудата (Шаблон:Lang-es, 1479 - 1555), е кралица на Кастилия и Арагон и е майка на императора на Свещената римска империя Карл V.

Хуана е родена на 6 ноември 1479 г. в Толедо. Тя е втора дъщеря на католическите монарси - крал Фердинанд II Арагонски и кралица Изабела Кастилска, чиито брак поставя началото на процеса на политичското обединение на Испания.

Въпреки че Изабела и Фердинанд имат пет живи деца, въпросът за наследяването на обединените корони на Кастилия и Арагон оставал отворен. Първионачално наследник на престола е най-големият син на кралската двойка - дон Хуан Австрийски, а на останалите кралски отрочета - Хуана и трите й сестри, е отредена съдбата да послужат като инструмент за постигане на външнополитическите цели на родителите си. Така по-малката сестра на Хуана Катерина Арагонска е омъжена за английския монарх Хенри VIII, а останалите две сестри - Изабела и Мария, стават последователно съпруги на португалския крал Мануел I. През 1496 в Лил Хуана се жени за ерцхерцог Филип Хубави, син на германския император Максимилиан I. През февруари 1500 г. в Гент Хуана ражда бъдещия император Карл V.

Наследница на престола

През 1497 г. умира инфант дон Хуан, което застрашава съюза между Кастилия и Арагон. Затова за наследница на короните на двете кралства е избрана следващата в линията на престолонаследието - Изабела Арагонска - по-голямата сестра на Хуана. През 1498 г. обаче Изабела умира при раждането на първото си дете - инфант Мигел, който става наследник на короните на Португалия, Кастилия и Арагон. Невръстният Мигел обаче умира през 1500 г., което дава правото на Хуана да се възкачи на трона в Испания. Тъй като Хуана и съпругът й имат здрави деца, политическият елит в Кастилия и Арагон е спокоен, че за момента престолонаследието е подсигурено. През 1502 г. Кортесите на Кастилия и Арагон признават Хуана и Филип за законни наследници на престола. Хуана получава титлата принцеса на Астурия, която традиционно се давала на наследниците на престола.

Кралица Изабела Кастилска обаче е разтревожена за слуховете, които се носят за душевното здраве на дъщеря й. Във Фландрия Хуана става известна с лудата си любов към съпруга си и с постоянните изблици на ревност. Тя вехнела по съпруга си, когато се случвало двамата да са разделени, а когато били заедно ревността й и подозренията й, че той не й е верен, я карали да избухва в гневни изблици.

През 1502 г. бременната с четвъртото си дете Хуана и съпругът й пристигат в Кастилия, където тя трябвало да се закълне като наследница на престола. Тогава кралицата сама се уверява, че слуховете за нестабилното душевното равновесие на дъщеря й се оказват истина - Хуана проявява признаци на душевно разстройство; нейната ревнивост, макар и оправдана спрямо действията на Филип, води до нежелателни сцени, а това поставя под въпрос способността й да управлява кралството. Хуана изпада в истинско отчаяние, когато Филип решава да се върне във Фландрия. Тя отказва да яде и постоянно ридаела, а раждането на здраво дете не успява да я успокои. Една нощ Хуана избягала от двореца и отказала да се върне въпреки студа навън. След като прекарала 36 часа пред портите на замъка, плачейки, хората започнали да я наричат "Хуана Лудата". Скоро след това тя се завръща при Филип във Фландрия. Поведението на Хуана вероятно е причина още през 1502 Изабела Кастилска да направи завещание, в което обявява дъщеря си за единствена своя наследница, но с уговорката, че в отсъствието на Хуана от нейно име трябва да управлява баща й Фердинанд II Арагонски, а ако тя се окаже неспособна да управялва, то Фердинанд II Арагонски трябва да остане на престола, докато внукът им Карл навърши 20 годони. За зет си Филип Хабсбургски, Изабела Кастилска не споменава нищо в завещанието си.

Кралица на Кастилия

Смъртта на Изабела Кастилска през ноември 1504 г. заварва дъщеря й във Фландрия. В отсъствието на Хуана кортесите на Кастия признават нея и Филип за крал и кралица на Кастилия, a Фернандо II Арагонски бил лишен от тази титла, въпреки желанието на Изабела той да управлява страната в отсъствието на Хуана. Фердинанд II обаче категорично отказвал да признае зет си за крал на Кастилия и дори продължил да сече кастилски монети с образа си. Освен това бащата на Хуана обвинява Филип, че я държи като затворничка във Фландрия, а през 1505 г. принудил кортесите на Кастилия да признаят, че болестта на Хуана не й позволява да управлява и да обявят него за неин попечител и съуправител. Филип Хабсбургски обаче няма намерение да отстъпи и също нарежда отсичането на монети с лика му като крал на Кастилия. Това принуждава Фернандо да потърси подкрепата на Франция и през 1505 той се жени за племенницата на френския крал Луи XII Жермейн дьо Фокс с надеждата, че тя ще му роди син, който ще наследи Арагон и евнтуално Кастилия.

Женитбата на Фердинанд II за французойка увеличила подкрепата за Хуана и Филип в Кастилия. Така страната се оказва на прага на гражданската война. Това наложило в края на 1505 Хуана и съпругът ѝ да потеглят за Кастилия, където тя трябвало да бъде коронована като нова кралица на Кастилия, а Филип - като jure uxoris крал на Кастилия. На път за Кастилия корабите на Хуана и Филип претърпяват корабокрушение и акостират на английския бряг, където са приети като гости на Хенри VII в замъка Уиндзор. Едва през април 1506 г. кралската двойка напуска Англия и се отправя към Кастилия, където пламаците на гражданската война вече бушували. На 26 април 1506 Хуана и Филип стъпват на испанска земя в Коруня и се отправили на юг за коронацията си, а кастилските благородници им се заклели във вярност. На 20 юни 1506 Фердинанд II в лична среща с Филип официално предава управлението на Кастилия на любимотото си дете и обещава да се оттегли в Арагон. Двамата обаче подписват и документ, според който признават недееспособността на Хуана и се съгласяват тя да бъде държана далеч от властта. По-късно същия ден Фердинанд II се отрича от документа и заявява, че дъщеря му не трябва да бъде лишавана от правото си да управлява като законна кралица на Кастилия. Две седмици по-късно е подписано ново споразумение - т.н договор от Вийоафафия, който официално признава правото на Филип да управлява вместо съпругата си, а Фердинанд окончателно се оттеглил в Арагон.

След подписването на примирието, на 9 юли 1506 г. във Валядолид кортесите се заклели във вярност на Хуана и Филип, и на сина им като техен наследник. Споразумението обаче не трае дълго. На 25 септември 1506 г. Филип умира неочаквано от тиф в Бургос. Хуана, бременна със шестото си дете, прави отчаян опит да си осигури правото да управлява еднолично Кастилия. Арогантноста и студенината й обаче отблъскват много от предишните й привърженици. На 20 декември 1506 г. Хуана напуска тайно Бургос и се отправя към градчето Торкемада. В този момент тя е описвана като напълно обезумяла от смъртта на съпруга си, от чийто труп тя не се отделяла отделена. По нейна заповед ковчегът с останките на Филип я следвал по време на преходите й през страната. Но секретарят й Хуан Перес пише, че кралицата е "по-нормална и от майка си".

«Портрет на инфанта Хуана»

Хуана отказва да се довери на испанските акушерки и праща да й доведат акушерка от Фландрия, която да й асистира в предстоящото раждане. Междувременно страната е обхваната от пълно безредие. Шестгодишният Карл е оставен на грижите на леля си във Фландрия, а бащата на Хуана се намира в своето кралство, изчаквайки кризата в Кастилия да достигне своята кулминация. Против волята на Хуана се съставя регентски съвет начело с архиепископ Сиснерос, но и той не успява да въдвори ред - из страната върлуват чума и глад, а кралицата е неспособна да събере средствата, които са й нужни, за да закрепи властта си. Крал Фернандо II се завръща от Арагон едва през 1507. Неговото пристигане съвпада с отшумяването на епидемията, което затвърждава вярата на хората, че благополучието на страната им зависи от него.

Хуана и баща й се срещат в Омилтос на 30 юли 1507. Фердинанд II успява да убеди Хуана да му прехвърли властта си. На 17 август кралицата призовава трима от членовете на кралския съвет и им заповядва да уведомят благородниците за завръщането на Фердинанд, така че те да приветстват Негово Височество и да му служат така, както биха служили на нея. Кралицата обаче отказва да подпише специален документ за това - последен акт на достойнство, с който Хуана отказва да оформи юридически доброволното си отричане от властта. Кортесите признават Фердинанд за управител на кралството, но в актовете, които издава от името на Хуана, той се подписва като крал на Кастилия. Фердинанд II поверява правителството на архиепископ Сиснерос и постепенно изолира напълно дъщеря си от управлението, като уволнява всичките й доверени лица в него. За по-сигурно през 1509 той заповядва Хуана да бъде затворена в замъка Тордесиляс, близо до Валядолид.

Фердинанд умира през 1516 г. Тъй като Жермейн не успява да му роди мъжки наследник, Хуана става и кралица на Арагон. Към края на живота му у Фердинанд се поражда негодуванието, че след смъртта на Хуана, кралството му ще премине в ръцете на Карл - внука, възпитан като чужденец далеч от Испания, върху когото Фердинанд прехврля омразата си към баща му. Поради тази причина още приживе кралят съставя завещание, в което посочва за свой наследник другия си внук Фердинанд, който носи неговото име и е израснал в Испания. Под натиска на обкръжението си обаче Фердинанд е принуден да промени завещанието си в полза на Карл. След смъртта на Фердинанд в Арагон от името на Хуана започва да управлява незаконния му син - Алонсо Арагонски. В Кастилия управлението попродължава да е в ръцете на архиепископ Сиснерос, който осуетява опита на някои придворни да извършат преврат и да обявят Фердинанд за крал. Така през 1517 г. в Кастилия пристига Карл V, който заедно със сестра си Елеонора Австрийска се среща с Хуана в Тордесиляс, за да получи от нея необходимото съгласие да управлява като неин съвладетел. Въпреки че Хуана се съгласява, това не прекратява затворничеството й. Кортесите обаче настояват Карл да бъде титулуван "Негово Височество", изтъквайки, че докато е жива, единствено майка му може да се титулува като "Нейно Величесто"

През 1520 г. в Кастилия избухва въстанието на комунеросите, насочено срещу управлението на Карл. Водачите на въстанието се опитват да привлечат на своя страна Хуана, чието одобрение като законна кралица би легитимирало въстанието като законно. Така, докато Хуана е в Тордесиляс, пред нея се открива възможност да си върне престола чрез въстанието на комунеросите. За да предотврати това, архиепископът на Майорка се явява пред Хуана начело с делегация, настоявайки тя да подпише документ, осъждащ въстанието; Хуана протаква, изказвайки някои свои съображения. Преди обаче да подпише документа, комунеросите атакуват незащитения Тордесиляс, настоявайки Хуана да подпише декларация, с която да постанови, че смъртта й ще лиши Карл от управлението в Кастилия. Хуана показва симпатии към водачите на комунеросите, но се побоява да подпише исканата от тях декларация, заплашена от хората на Карл, че по този начин би нанесла силен удар върху стабилността на кралството. След като Карл потушава въстанието, той възнаграждава Хуана за верността й, като заповядва тя да остане заключена в стая без прозорци в замъка Тордесиляс до края на живота си.

Хуана умира на велики петък, 12 април 1555 г. в Тордесиляс.


Шаблон:Link FA