Албрехт I фон Бранденбург

Албрехт I Albrecht I. von Brandenburg
маркграф на Бранденбург
Роден	около 1100 Баленщет, Федерална република Германия
Починал	18 ноември 1170 Щендал, Бранденбург
Погребан	Баленщет, Федерална република Германия
Семейство
Род	Аскани
Баща	Ото фон Баленщет
Майка	Айлика Саксонска
Съпруга	София фон Винценбург
Деца	Ото I (Бранденбург) Зигфрид I фон Анхалт (архиепископ) Бернхард III (Саксония) Хедвиг фон Бранденбург Херман I (Ваймар-Орламюнде) Адалберт III фон Баленщет Дитрих (Бранденбург)
Албрехт I в Общомедия

Албрехт I или Албрехт Мечката (Шаблон:Lang-de; * 1100, † 18 ноември 1170) от фамилията Аскани е основател на Маркграфство Бранденбург и първият маркграф от 1157 до 1170 г.

Той е единственият син на Ото Богатия († 1123), граф на Баленщет, херцог на Саксония, и Айлика († 1142), дъщеря на саксонския херцог Магнус (от род Билунги) и на София Унгарска, дъщеря на унгарския крал Бела I.

През 1134 г. Албрехт Мечката получава земя, след като побеждава на бойното поле славянскиия княз Якса от Кьопеник (Jaxa von Köpenick) при крепостта Бранденбург на река Хафел. От 1134 г. той е маркграф на Нордмарк. Помага на немското източно преселение (Ostkolonisation). От 1138 г. той е също херцог на племенното херцогство Саксония, но не заздравява там позицията си. Той участва заедно с Хайнрих Лъв през 1147 г. в Кръстоносния поход против славяните (против вендите; на немски: Wendenkreuzzug).

На 11 юни 1157 г. на неговата земя той основава Маркграфство Бранденбург и Албрехт Мечката поема управлението. В началото той се наричал маркграф на Бранденбург (Adelbertus Die gratia marchio in Brandenborch) в свидетелствoto от 3 октомври 1157 г. Затова 1157 г. се счита фактически за годината на основанието на марка Бранденбург.

Албрехт Мечката има следните титли:

• граф на Баленщет (1123–1170)
• княз и маркграф на Марка Лужица (1123–1131)
• херцог на херцог на племенното херцогство Саксония (1138–1142)
• граф на Ваймар-Орламюнде (1134–1170)
• маркграф на Нордмарк (1134–1157)
• маркграф на Бранденбург (1157–1170)

Неговият син Ото I († 8 юли 1184) е от 1170 г. вторият маркграф на маркграфството.

Семейство

Албрехт е женен от 1125/1126 г. за Софи от Винценбург (* 1105; † 6/7 юли 1160), дъщеря на граф Херман I от Винценбург († 1137/38). Софи умира десет години преди него. Dvamata имат три дъщери и седем сина (вероятно те имат тринадесет деца):

• Ото I от Бранденбург (* 1128; † 1184), последва баща си като маркграф на Бранденбург.
• Херман I (* 1130; † 1176), граф на Ваймар-Орламюнде
• Зигфрид I (* 1132; † 1184), архиепископ на Бремен и Бранденбург
• Хедвиг (* 1140; † 1203) ∞ 1147 Ото Богатия (Ветини), маркграф на Майсен
• Адалберт († 1173)
• Дитрих († 1183)
• Бернхард III (* 1140; † 1212) херцог на Саксония
• Гертруда ∞ 1153 Деполд I († 1167), бохемски княз от династията Пршемисловци, син на Владислав I (Бохемия)

Източници

• Heinrici de Antwerpe, Can. Brandenburg., Tractatus de urbe Brandenburg.
• Helmut Assing, Albrecht der Bär. Markgraf von Brandenburg (1150/57–1170). Eberhard Holtz, Wolfgang Huschner, Deutsche Fürsten des Mittelalters. Fünfundzwanzig Lebensbilder. Edition Leipzig, Leipzig 1995, S. 221–233, ISBN 3361004373.
• E. Bohm, Heveller. Lexikon des Mittelalters. Band 4, S. 2198. DTV, München 2002. ISBN 3-423-59057-2