Чавдар (Софийска област): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 86: Ред 86:
[[pl:Gmina Czawdar]]
[[pl:Gmina Czawdar]]
[[ru:Чавдар (община)]]
[[ru:Чавдар (община)]]
[[ru:Чавдар (Софийская область)]]

Версия от 17:56, 8 август 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Чавдар.

Чавдар
Общи данни
Население1289 души[1] (15 март 2024 г.)
18,2 души/km²
Землище70,797 km²
Надм. височина570 m
Пощ. код2084
Тел. код07189
МПС кодСО
ЕКАТТЕ80011
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Чавдар
Григор Даулов
(независим политик; 2019)
Чавдар в Общомедия
Община Чавдар
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ70.8 km²
Население1 253 души
Адм. центърЧавдар
Управление
Община Чавдар в Общомедия
Неолитни полихромни и антропоморфни керамични съдове от селищната могила "Чавдар" 6200-5400 г. Пр. Хр.

Чавдар е село в Западна България. То е център и единствено населено място в Община Чавдар, Софийска област.

География

Село Чавдар се намира в планински район.

Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина. Състои се само от едно населено място – с. Чавдар. Тя е най-малката община в Република България, разположена в подножието на Стара планина. Намира се на около 70 километра от столицата София. В съседство е с градовете Златица и Пирдоп. Населението е около 1 100 жители.

История

До 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.

Още в праисторията тези места са заселени от хората.Те разполагат къщите си в близост до река Тополница,от където черпели необходимата им за битови нужди вода.В селищната могила край р. Тополница е открито многослойното раннонеолитно селище Чавдар изохронно на Караново І и ІІ - 6200 г. пр. Хр. с каменни оръдия на труда и уникална рисуваната керамика[2][3] То и подобното в Кремиковци определят „Ранно неолитната култура Кремиковци–Чавдар” - най-ранната неолитна култура в Софийското поле и в Подбалканската котловина изиграла съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация[4]. По време на разкопки е открит и меч от селото от IV в.пр.Хр., Намерени са и множество глинени съдове и монети от по-късни епохи. Находките се съхраняват в Археологическия институт с музей при БАН в София и в историческия музей в гр. Пирдоп.

Забележителности

  • Читалище "Надежда", Регистрационен № 1733, тел.-07189/226
  • *Хижа "Братия" - намира се в Средна гора. До нея може да се стигне както през с. Чавдар, така и през Панагюрси Колони. Хижата е на 3 етажа. На първия етаж се намира добре обзаведена кухня и трапезария, а на другите два са спалните помещения. Всеки етаж разполага със санитарен възел и баня. През 2006 г. е направен основен ремонт.
  • Хижа "Сакарджа" - намира се в Средна гора. През 2006 година хижата е ремонтирана и разширена.
  • Хижа "Чавдар" (1450 м н.в.) - намира се в Стара планина, местността Върхушки поляни, западно от връх Баба. Като изходно място се ползва гара Буново. До там може да се стигне с пътнически влак на 62 км от София по ж.п. линията София - Карлово - Бургас. Вариант да се стигне до Буново е и маршрутката за Златица, но се слиза на разклона за селото и от там пеша надолу към центъра. Под големия мост, който се вижда още от разклона, тръгва маркирана пътека за хижа Чавдар. По нея се стига за 2.30 ч. Пътеката е лека и приятна за разходка, а има и какво да се види наоколо.

До хижата може да се стигне и по почвен път, по който може да се мине с велосипед. Освен от Буново, може да се тръгне и от Етрополе както и от с.Стъргел. Хижа Чавдар е двуетажна сграда, водоснабдена и електифицирана. Има и туристическа кухня, а има и възможност да си поръчате да ви приготвят нещо на момента. Така че спокойно можете да се качите дотам и без да носите храна. Дори и бира, имате и избор дори. В голямата столова може да се побере прилична компания, а има и къде да пренощува. Стаите се отопляват на твърдо гориво. Има баня с бойлер на дърва. Тоалетните са външни, но няма страшно, за който тръгне на време. Хижата е пункт от европейския маршрут "Е-3". От нея по маркирана пътека, за 4.00 часа се стига ди х. Мургана.

  • р. Тополница
  • Природният феномен "Казаните". Обявени са за природна забележителност през 1970 година. Разположени са на площ от 1,5 хектара. За тях се тръгва по посока на местността "Бостанлъка", разположена до река Тополница. Има 2 начина за стигане до мястото. Единият е по течението на реката, а другият е горски - той е по-предпочитан. Придвижването може донякъде да стане и с кола. Забележителността се намира в дола "Беререй" и на устието на "Злото дере". "Казаните" 5 водопада, разположени между три огромни скали. Те са свързани верижно чрез големи дупки с диаметър 5 метра. Всяка следваща е по-голяма. Реката се влива от едната в другата.Водата е падала върху скалите в течение на хиляди години и така са се образували дупки в тях. Поради това мястото се нарича "Казаните". Водата е ледена и бистра. Край този природен феномен се разпростира буйна растителност.

Редовни събития

Ежегоден събор на връх Света Петка. Местността се нарича така заради покровителката на селото светицата Петка. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. От там се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Върхът се намира на 650 м. надморска височина. На това място още преди 120 години е бил поставен камъкът, с който се е почитала Св. Петка. На 6 февруари 2008 година започва построяването на параклис в местността. Той е напълно завършен на 2 май същата година. За толкова кратко време чавдарчени успяват да построят място за отдих, беседка и сцена. Когато човек посети това място, може да пийне глъдка студена вода от чешмата и да си направи топла храна на барбекюто. Освещаването на параклиса се осъществява на празника на село 2 май 2008 г. от Ловчанския митрополит Гавраиил. В него могат да се провеждат годежи, кръщенета и други, защото той работи всеки ден. Пътят до местността е изцяло подновен, през гората е създадена и еко пътека. Сега Св. Петка е често посещавана от чавдарчани и гости.

Друго ежегодно провеждано събитие е честването на Гергьовден на 6 май. То се извършва на място, където е разположено манастирчето Св. Георги. На него, както и на Св. Петка, по традиция се прави курбан от жертвени агнета.

И за двете места се полагат грижи от малки и големи.

Институции

В началото на XXI в. започна възстановяването на общината с изграждане на нови и модернизиране някои обществени сгради и съоръжения. Читалището е напълно обновено и снабдено с нови помагала и зали. В изградения централен парк чавдарци празнуват Националните и общински празници, организират фолклорни забави, посрещат туристи от Япония, като оставят в сърцето на всеки гост приятни спомени и незабравими впечатления. Няма празник в селото без специалната програма, подготвена от учениците в училище "Свети Свети Кирил и Методий".

Личности

  • Стамен Стаменов - министър на транспорта в правителството на Жан Виденов.
  • Панчо Стоилов - единственият революционер на Чавдар през Руско-турската освободителна война.

Външни препратки

Уникална рисувана реннонеолитна керамика от селищната могила "Чавдар"

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Кънчев, К. Стратиграфско разпределение на рисуваната керамика в многослойното раннонеолитно селище Чавдар, Пирдопско, Археология. - С., 1995. - Г.37, кн. 2. - С. 1-4
  3. Николов, В. Рисуваната орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от Чавдар, Годишник на Департамент археология - НБУ Sofia, 1994. - T. 1. - С. 185-208
  4. Археологическия институт с музей при БАН в София

Библиография

  • Кънчо Кънчев, Каменните оръдия на труда от неолитното селище край с. Чавдар, Софийско. - Археология, 1970, № 4, 46-55.
  • Иван Т. Иванов. История на село Коланларе, Радославово, Чавдар. С., 2012.

Шаблон:Мъниче селища в България