Света Троица (Велико Търново): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24: Ред 24:
Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар [[Иван Александър]]. Според едната той e основан от [[Теодосий Търновски]] след първия църковен събор в [[Търново]] през [[1350]] г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха [[Евтимий]], бъдещият свети [[патриарх Евтимий]], ученик и сподвижник на [[Теодосий Търновски]]. На втория църковен събор станал през [[1360]] г. монах Евтимий присъства с игумена на [[Килифаревски манастир]] Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Троица”.
Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар [[Иван Александър]]. Според едната той e основан от [[Теодосий Търновски]] след първия църковен събор в [[Търново]] през [[1350]] г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха [[Евтимий]], бъдещият свети [[патриарх Евтимий]], ученик и сподвижник на [[Теодосий Търновски]]. На втория църковен събор станал през [[1360]] г. монах Евтимий присъства с игумена на [[Килифаревски манастир]] Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Троица”.


През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда [[Търновска книжовната школа|Търновската книжовната школа]], в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През [[1376]] г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.
През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]], в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През [[1376]] г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.


Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река [[Янтра]] има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Разказва се легенда, че преди да замине за [[Никопол]] цар [[Иван Шишман]] прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира, дал голяма сума на патриарх Евтимий, за да я използва в борбата срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.
Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река [[Янтра]] има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Разказва се легенда, че преди да замине за [[Никопол]] цар [[Иван Шишман]] прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира, дал голяма сума на патриарх Евтимий, за да я използва в борбата срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.

Версия от 19:51, 17 август 2012

Патриаршески манастир
„Света Троица“
43.1236° с. ш. 25.6218° и. д.
Патриаршески манастир
„Света Троица“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение Велико Търново, България
Изграждане1070 г.
Патриаршески манастир
„Света Троица“
в Общомедия

Патриаршеският манастир „Света Троица е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.

Според едната от тезите, бил основан през 1070 г. Това се потвърждава от намерен надпис в основите на олтара на старата църква, когато започнал да се изгражда на ново манастира през 1847 г., където е и до днес. Той гласи: „Тази църква „Света Троица” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Тази стара църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица.

Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар Иван Александър. Според едната той e основан от Теодосий Търновски след първия църковен събор в Търново през 1350 г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха Евтимий, бъдещият свети патриарх Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий Търновски. На втория църковен събор станал през 1360 г. монах Евтимий присъства с игумена на Килифаревски манастир Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Троица”.

През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда Търновската книжовна школа, в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През 1376 г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.

Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река Янтра има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Разказва се легенда, че преди да замине за Никопол цар Иван Шишман прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира, дал голяма сума на патриарх Евтимий, за да я използва в борбата срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.

След падането на България под османска власт повечето български манастири са опожарени и разграбени. Тази участ не подминава и Евтимиевия. Според легендата патриархът трябвало да бъде посечен ако не приеме исляма. Патриарх Евтимий отказал и в момента, в който палачът замахнал, ръката му замръзнала във въздуха. Турците приели това за знак и заточили патриарха.

На практика нищо не е известно за съдбата на манастира през периода от края на XIV до началото на XVIII в. По това време манастирът бил съграден на сегашното място, където била крепостта, за да могат монасите да се наблюдават пътищата.

Под църквата „Света Троица” се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богослужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.

Скоро след избухването на Гръцката революция (1821) монасите се разбягали поради враждебността на турските власти и манастирът запустял за около 20 години. Когато монасите се завърнали и започнали да ремонтират порутените сгради, в един от зидовете намерили кутия с четири хрисовули (грамоти) от влашките воeводи Йоан Стефан Кантакузин (1715 г., от арбанашките Кантакузиновци), Александру VI Гика (1768 г.), Александру VII Старий Ипсиланти (1776 г.) и Константин VI Ипсиланти (1803 г.). В хрисовула на Щефан II Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Матей I Басараб (1632-1654),Константин I Щербан Басараб (1654-1658), Раду XII Леон (1664-1669) и Константин II Брънковяну (1688-1714). В грамотата на Щефан II Кантакузин от 1715 г. се подчертава, че манастирът е основан от цар Иван Шишман: "Като съхраняваме паметта за тези, които преди нас са били увенчани с господарство на този престол, както те даряваха и укрепваха божествените обители, така и ни е възжелахме от ревност към светите манастари и най-вече към светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е основан и въздигнат из основи от покойния крал Шишман, и който манастир се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на животворящата и неразделната Троица".[1] По подобен начин са представени нещата в грамотата на Йоан Гика от 1768 г.: "Мое Господство имаше грижата и за светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е построен от покойния крал Шишман, и който се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на светата животворяща и неразделна Троица".[2]

Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град Никополис ад Иструм. Върху него има надпис, който гласи: „На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...”.

В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село Хотница. Той e поставен на границата между римските привинции Тракия и Мизия при император Адриан (117-133) със следния надпис: „По нареждане на божествения император цезар Адриан, син на божествения Траян, победителя на партите, внук на божествения Нерва, август, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт за 20-ти път, консул за 3-ти път, [...] Руфин постави границите между мизите и траките”.[3]

Църквата e вдигната от Уста Кольо Фичето през 1846-1847 г., зографисана от Захари Христович от Самоков.

През 1913 г. силното земетресение в Търново разрушава и манастира, заедно с църквата. Впоследствие сградите и църквата са възстановени на същото място.

Храмът, построен от майстор Кольо Фичето, днес и твърде променен, тъй като след Освобождението са били добавени куполи, забранени за православните църкви по турско време. Църквата има кръстообразна форма, с три купола. По фасадата има слепи арки, оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад има открит притвор, носен от четири колони с аркада. Там са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало. В църквата се влиза от юг, като над входа стои нова мраморна плоча с името на храма.

Вътрешността на храма не е зографисана, а е измазана в бяло. Патронната икона, както и при другите храмове из Търновската света гора, е разположена не до Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Иисус. Иконата на Света Троица впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на свети Йоан Кръстител, която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на св. Атанасий, а до него св. Николай. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.

След 1948 г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през 1918 г. търновският митрополит Йосиф.

Храмовият празник е Петдесетница (50 дни след Великден).


Източници

  • Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. - Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, 299-320.
  • Загорски, И. Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947.


Външни препратки

История на Патриаршеския манастир в www.dveri.bg

Бележки

  1. Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. - Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, с. 305 (румънски текст), 307-308 (руски превод).
  2. Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 311 (румънски текст), 312 (руски превод).
  3. Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 301 (факсимиле на надписа).