Аджария: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Промяна: eu:Adjaria
Редакция без резюме
Ред 40: Ред 40:
| [[UTC]] +3
| [[UTC]] +3
|}
|}
[[File:Ajaria02.png|thumb|right|250px]]

'''Аджария''' ([[Грузински език|грузински]] აჭარა ''Ачара'') , е автономна република в състава на [[Грузия]]. Разположена е в югозападния край на страната, на границата с [[Турция]] и на източния бряг на [[Черно море]]. В различни времена страната е била известна с името '''Аджаристан''' и [[Грузинска Съветска Социалистическа Република|Аджарска Автономна Съветска Социалистическа Република (Аджарска АССР)]].
'''Аджария''' ([[Грузински език|грузински]] აჭარა ''Ачара'') , е автономна република в състава на [[Грузия]]. Разположена е в югозападния край на страната, на границата с [[Турция]] и на източния бряг на [[Черно море]]. В различни времена страната е била известна с името '''Аджаристан''' и [[Грузинска Съветска Социалистическа Република|Аджарска Автономна Съветска Социалистическа Република (Аджарска АССР)]].



Версия от 13:52, 18 август 2012

აჭარის ავტონომიური რესპუბლიკა
(Ачарис Автономиури Республика)
(информация)
Аджария (в сиво) в състава на Грузия
Официален език грузински
Столица Батуми
ISO code GE.AJ
Министър-председател Леван Варшаломидзе
Площ
 - Общо
 - % вода

2 900 km²
n/a
Население
 - общо (1989)
 - Гъстота

392 432
135,32/km²
Етнически състав
(1989)
грузинци: 82,8%
руснаци: 7,7%
арменци: 4,0%
гърци: 1,9%
валута Лари
Часова зона UTC +3

Аджария (грузински აჭარა Ачара) , е автономна република в състава на Грузия. Разположена е в югозападния край на страната, на границата с Турция и на източния бряг на Черно море. В различни времена страната е била известна с името Аджаристан и Аджарска Автономна Съветска Социалистическа Република (Аджарска АССР).

География

Поради своите географски дадености територията на Аджария може да се раздели на две части – приморска и планинска.

Приморската част на Аджария се отличава с характерната за субтропическата зона висока средногодишна температура (+14,5 градуса, температурата в най-хладния месец януари е +6,5 градуса), обилни валежи (около 2500 мм на година) и много слънчеви дни.

В планинската част на Аджария влиянието на черноморските течения е отслабено и тук въздуха се отличава с голяма сухост. Средна височина на планинските масиви е 2000—2500 м.

На територията на областта е създаден Кинтришки национален парк, чиято цел е да запази изключителните растителни и животински видове.

Областта има богати и разнообразни полезни изкопаеми — залежи от мед, а на черноморския шелф се разработват нефтени и газови залежи.

История

В античността Аджария е гъсто населен, икономически и културно развит регион в историческа Колхида. По сведения на историци от това време, като Херодот, Страбон и Ксенофонт, в Югозападна Грузия са били развити на високо равнище металургията, земеделието и животновъдството.

На територията на Аджария има запазени мостове и култови съоръжения, град-крепост от епохата на царица Тамара (XII век).

Османската империя анексира територията на Аджария през 1614 г. и започва процес на ислямизация на местното грузинско население. През 1878 г. областта става част от Руската империя. След Първата световна война (1918–1920) Аджария е окупирана от турски и британски войски. Краткотраен военен конфликт през март 1921 г. завършва с връщане на областта от Анкара на Грузия, като грузинската страна се задължава да изпълни IV-та точка от Договора за Карс, който предвижда автономия за грузинското мюсюлманско население. Съветския съюз създава през 1921 г. Аджарската автономна съветска социалистическа република, която е част от Грузинската ССР, със значителна автономия, но ограничена от желязната ръка на Сталин.

След разпадането на СССР в Аджария настъпва хаос и от 1991-1993 г. в областта се разгаря гражданска война. Следва авторитарното управление на Аслан Абашидзе, при което има масово погазване на човешките права. През своя мандат грузинският президент Едуард Шеварднадзе води политика на "затворени очи" спрямо режима на Абашидзе. На конференцията на високо равнище на ОССЕ в Истанбул през 1999 г. е договорено изтеглянето на руските войски от руската военна база в Батуми.

През май 2003 г. в Грузия се провежда "Революцията на розите" и на власт идва Михаил Саакашвили, която довежда през 2004 г. до свалянето на проруския авторитарен президент на Аджария - Абашидзе. Автономната област от 2004 година отново е част от Грузия. След преговори между Грузия и Русия през юли 2005 г. руските войски започват изтеглянето си от базата в Батуми.

Население

В Аджария живеят 376 400 хил. души предимно аджари. Те са етнически грузинци, които говорят на местен диалект на грузинския език. Аджарите приемат християнството през IV век, но по време на османската власт през XVII-XIX век населението е ислямизирано. В областта са запазени множество манастири, а и често в народните празници се наблюдава смесване на християнска и мюсюлманска традиция.

Населението на Аджария е познато главно като грузински мюсюлмани до 1926 г., когато след преброяването съветските власти ги обявяват като аджари. По-късно съветската власт ги квалифицира като категория грузинци, без да уточнява тяхната религиозна принадлежност.

След разпадането на Съветския съюз населението на областта с бързи темпове и доброволно приемат християнството, особено младите хора. Интересно е да се отбележи, че към днешна дата на територията на Аджария има само една джамия в столицата Батуми и 14 християнски църкви.

В областта живеят още арменци, евреи, руснаци и абхазци.

Градове

Днес Аджарската столица Батуми, наред с Поти е основната морска врата на Грузия. В града са разположени санаторно-лечебни заведения, създадени още в съветско време. В близките планини се намират и планински курорти. Други градове в Аджария са:

  • Кеда
  • Кобулети
  • Хелвачаури
  • Шуахеви
  • Хуло