Странджанска фолклорна област: Разлика между версии
м Алиса Селезньова премести страницата Странджанска етнографска област като Странджанска фолклорна област (върху пренасочване) |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Пример за такива къщи са къщите на [[Сава Филаретов]], Руси Чорбаджи и Халтъков. Те показват удивителни постижения на възрожденския майстор. |
Пример за такива къщи са къщите на [[Сава Филаретов]], Руси Чорбаджи и Халтъков. Те показват удивителни постижения на възрожденския майстор. |
||
Странджанските песни имат отличително меко тоноизвличане. Бавните песни се изпълняват свободно, а хороводните обикновено са построени в минорен лад.<ref>[http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/Strandjanska_folklorna_oblast_120412.aspx Странджанска фолклорна област]</ref> |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Българска етнография]] |
[[Категория:Българска етнография]] |
Версия от 08:50, 23 август 2012
Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север стига до Добруджа, а на юг - до границата с Турция. Планината Странджа впечатлява с разнообразния си релеф. В областта се включват Среднотунджанското порочие, Сакар, Странджа, Светлийските, Манастирските и Дервентските възвишения.
В областта (в Жеравна) са запазени древни къщи с непретенциозна външна архитектура. Скромната им външност с нищо не подсказва за онова художествено богатство, което се крие в интериора. Отделни пространства, архитектурни елементи, врати, долапи, огнища са изпълнени с пестеливи, но изразителни художествени декорации.
Пример за такива къщи са къщите на Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Халтъков. Те показват удивителни постижения на възрожденския майстор.
Странджанските песни имат отличително меко тоноизвличане. Бавните песни се изпълняват свободно, а хороводните обикновено са построени в минорен лад.[1]