Император: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Изтриване: diq:İmperetor (deleted)
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: diq:İmperator
Ред 46: Ред 46:
[[da:Kejser]]
[[da:Kejser]]
[[de:Kaiser]]
[[de:Kaiser]]
[[diq:İmperator]]
[[el:Κάιζερ]]
[[el:Κάιζερ]]
[[en:Emperor]]
[[en:Emperor]]

Версия от 18:32, 27 август 2012

Императорът е монарх и суверенен владетел на империя. Женската форма на титлата е императрица и може да се отнася както за съпругата на императора, така и за жена, която действително е монарх. По принцип императорите се считат за по-висшестоящи от кралете.

Думата император идва от латинското imperator (буквално, „подготвящ срещу“; по-общо, „командващ“). Първоначално това е най-високата военна длъжност в Древен Рим, приблизително отговаряща на главнокомандващ, но постепенно започва да се използва за владетелите на Римската империя. По-късно така са титулувани някои от владетелите в Западна Европа, както и във Византия, Русия, Африка, Азия.

Разграничение между император и други видове монарси

Владетелите на отделните държави през Средновековието се подреждали в една своего рода строга йерархична структура. На върха на пирамидата стоял римският император, впоследствие - неговите приемници: василевсът на ромеите (византийците) и императорът на Свещената римска империя. През 10 в. владетелите на България също заявили претенции да се титулуват "императори" или царе, доколкото общославянската дума "цар" (> Caesar, Цезар) обозначава именно владетелят на Източноримската империя (Византия). Признание за тази титла било търсено именно от Империята.

И кралят, и императорът са монарси. Няма ясно правило, което разграничава единия от другия. Върху това влияят различни фактори, като интерпретациите на историците, размерът и характерът на управляваната държава, титлата, избрана от монарха. Някои характеристики, показващи, че монархът трябва да се смята по-скоро за император, отколкото за крал, включват:

  • Монархът е избрал титла, която обикновено се превежда на български като „император“ и/или е приета за еквивалентна на „император“ в международните дипломатически отношения
  • Монархът управлява други монарси, без да ги лишава от монархическите им титли
  • Монархът си приписва божествени или други религиозни характеристики
  • Монархът управлява няколко по-рано суверенни страни или народи от различен етнически произход

В българския език разграничение между титлите император и цар не би следвало да има. Ако такова все пак се прави, то това е некоректно. В сръбския език например, както и в руския, такова разграничение не съществува. За повече информация вижте статията цар.

Византийски хронист споменава, че когато самуиловите войници видели нападащите ги в гръб при с. Ключ войски на Василий II Българоубиец извикали: "Бежите, цясарь!" - "Бягайте, царят (напада)!". Това е още едно доказателство, че между двете понятия, император и цар, не съществува смислова разлика - за самуиловите войници "цар" е бил и техният владетел Самуил и ромейският император.

В случаите, когато титлата, избрана от монарха, е навлязла самостоятелно в българския език, гореописаните разграничения са ненужни. Например титлите халиф, султан или хан имат самостоятелно значение, което прави разграничението император/цар/крал ненужно за тези монарси.

Вижте още

Шаблон:Link GA