Киро Геошев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
* [http://bulrod.blogspot.com/2010/10/blog-post_26.html| Енциклопедия на българските родове] |
* [http://bulrod.blogspot.com/2010/10/blog-post_26.html| Енциклопедия на българските родове] |
||
{{СОРТКАТ:Геошев, Киро}} |
|||
[[Категория:Български възрожденци]] |
[[Категория:Български възрожденци]] |
||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
||
Версия от 19:16, 27 август 2012
| Кирил Геошев Хранов (Киро кафеджи, Киро Селянчето) | |
| български книжар и революционер | |
| Роден |
втората половина на 19 век
|
|---|---|
| Починал | |
Кирил Геошев Хранов (Киро Гьошев), Киро Селянчето, наричан и Киро Кафеджи защото държал бакалски дюкян с книжарница-кафене в София, е софийски книжар[1], съратник и ятак на Васил Левски, член на Софийският Революционен комитет.
Киро е роден е в с. Ярджиловци, баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с.Църква [2]. Дюкянът на Киро в София е бил на Конския пазар до днешния Солни пазар. Там се ставали срещи на комитета, криели са се фалшиви паспорти и комитетски пари. Освен с революционни дела като сподвижник на Левски, като книжар той е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и в обиколките си в околните близки и по-далечни села, родолюбива литература, като известните “Народни песни” или "Народна песнопойка" - сбирка с хайдушки и патриотични текстове съставена от Н. Вардев, „Поевропейчване на турчина" - комедия от Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др. В 1876 г. организира и финансира протестна делегация до руският цар на българите от софийско и пернишко за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание, действията й, възпяти и в народна песен[3], предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество[4] спомагат за обявяването на Руско турската Освободителна война.
Обесен от турците на 15.ХІ.1877г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София заедно с други трима софийски книжари - Никола Чолака, обесен на Куручешме, х. Стоян Книжар - на Капана и Георги Стоичков на Драз махала. Той среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката". [5][6], това е Киро, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов "Вятър ечи, Балкан стене"[7]. Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас" до която е обесен. [8]
При днешния Лъвов мост след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.
Източници
- ↑ Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.
- ↑ Днес квартал Църква на гр. Перник, преди това село Даскалово Пернишко
- ↑ [1]
- ↑ [2]
- ↑ [3]
- ↑ [4]
- ↑ „... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври." Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/
- ↑ "Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. " Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
- М. Младенов, И. Младенов. За църква. Църковските родове и личности. София 2003 г.
- Г. Г. Димитров, Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., София, 1899 г., стр. 270.
- Ив. Ерулски, Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, стр.16
- Г. Тахов, Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, 2-3
- Г. Тахов, Двамата с кожената чанта, Възрожденски книжари, София 1980, стр. 177-180