Гостун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 80.253.59.169 (б.), към версия на Nk
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Друго значение|българския владетел|селото в Югозападна България|Гостун (село)}}
{{Други значения|българския владетел|селото в Югозападна България|Гостун (село)|морския нос|Гостун (нос)}}


{{Биография инфо
{{Биография инфо
Ред 17: Ред 17:
Името на Гостун носи морският нос „[[Гостун (нос)|Гостун]]“ на остров [[Сноу (остров)|Сноу]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
Името на Гостун носи морският нос „[[Гостун (нос)|Гостун]]“ на остров [[Сноу (остров)|Сноу]], Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>


== Източници ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>



Версия от 14:05, 28 август 2012

Тази статия е за българския владетел. За селото в Югозападна България вижте Гостун (село). За морския нос вижте Гостун (нос).

Гостун
български владетел
Роден
?
Починал

Гостун е един от българските владетели, изброени в „Именник на българските ханове“. Това е и единственият източник за Гостун, който е посочен като „наместник“ от рода Ерми на Хунския Аварски хаган. Гостун, управлявал в продължение на 2 години след Ирник и преди Курт, започвайки от „дохс твирем“. Повечето съвременни историци определят периода на управлението му като 628-630 година или 603-605 година.[1]

Някои изследователи отъждествяват Гостун с известния от други източници Органа, чичо на Кубрат,[2][3] докато други отхвърлят такава връзка.[4]

Името на Гостун носи морският нос „Гостун“ на остров Сноу, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[5]

Бележки

  1. Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, 1988. с. 176-181.
  2. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
  3. Димитров, Х. Историческата действителност в "Именника на българските ханове" // Преслав 4. 1993. с. 244-245.
  4. Артамонов, М. И. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
  5. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)