Хепатит C: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: he:הפטיטיס C
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ro:Hepatită C
Ред 109: Ред 109:
[[pnb:ھیپاٹائٹس سی]]
[[pnb:ھیپاٹائٹس سی]]
[[pt:Hepatite C]]
[[pt:Hepatite C]]
[[ro:Hepatită C]]
[[ru:Гепатит C]]
[[ru:Гепатит C]]
[[simple:Hepatitis C]]
[[simple:Hepatitis C]]

Версия от 20:37, 30 август 2012

Шаблон:Медицинско предупреждение Хепатит C е чернодробно заболяване причнинено от хепатит С вирус (HCV). Заболяването може да предизвика възпаление на черния дроб, което често е без симптомно, но хроничният хепатит C води до цироза и рак на черния дроб.

Хепатит С вируса (HCV) се предава чрез кръвен контакт. Симптомите могат медицински да се контролират и голям процент от пациентите могат да изчистят вируса с много дълъг курс на лечение с анти-вирусни медикаменти.

Въпреки че промяната на хранене и ранна медицинска интервенция са полезни, хора с хепатит С често изпитват умерени симптоми и затова не търсят лечение. По света има 150-200 милиона болни от HCV. Сред най-застрашените са здравните работници, наркозависимите и пациентите нуждаещи се от кръвопреливане и кръвни манипулации. Може да се предава и при стоматологични интеревенции, татуиране, акупунктура, небезопасен секс с обмяна на кръв и др.

Хепатит С е вирус от шестте познати хепатитни вируса: A, B, C, D, E, G.

История

През 1970 година Харви Дж. Алтер и неговият изследователски екип доказват, че най-пост-трансфузиалния хепатит не се дължи на хепатит А или хепатит B. Въпреки това откритие, международните изследователски усилия остават безуспешни през следващото десетилетие да индентифицират вируса, първоначално наричан "Нито А нито В хепатит (НАНБХ). През 1987 Майкъл Хютън, Куи-Лим Чо и Джордж Куо откриват молекулен клонинг на непознат организъм. През април 1989, откриването на вируса, преименуван на хепатит С е публикувано в списание Наука (Science).

Протичане и симптоми

Остър хепатит C

Острият хепатит С се причислява към първите 6 месеца от инфекцията с вируса на хепатит С (HCV). Между 60 и 70 процента от инфектираните не показват симптоми по време на острата фаза. Сред мнозинството от тези, които изпитат симптоми по време на острата фаза, са обикновено слаби и неспецифични и рядко водят към специфична диагноза хепатит С. Симптомите включват загуба на апетит, изтощение, болки в корема, жълтеница, сърбеж и симптоми на грип.

HCV вирусът се открива в кръвта 1 до 3 седмици след инфекцията, а антитела се откриват от 3 до 12 седмици след инфектирането. Около 20-30 процента изчистват вируса от телата си по време на акутната фаза и показват нормализиране на трансаминазите като АСАТ и АЛАТ, както и изчистване на HCV-RNA (известно като спонтанно вирусно изчистване). Останалите 70-80 процента от пациентите инфектирани с HCV развиват хроничен хепатит С, тоест инфекцията продължава повече от 6 месеца.

Доскорошната практика беше да не се третират остро заболелите пациенти за да се види дали вируса ще бъде спонтанно изчистен от тялото. Изследвания показват, че лечение по време на острата фаза инфекции от генотип 1 имат по-голяма вероятност от 90% за успех в половината от времето,което се изискава за лечението на хроничен хепатит C.

Хроничен хепатит C

Хроничният хепатит С се определя когато инфекцията с HCV престои по-дълго от шест месеца. Клинично протича често без симптоми (без жълтеница) и най-често се открива случайно.

Хроничният хепатит С нормално се предава от един човек на друг. Фактически всеки пациент, заразен с вируса на хепатит С (HCV), има възпаление, което се показва при чернодробна биопсия. Скоростта на прогресия на фиброзиране на черния дроб се изразява различно при всеки. Скорошни изследвания показват, че 1/3 развиват чернодробна цироза за по-малко от 30 години. Още 1/3 развиват цироза до 30 години. При останалата част от пациентите прогресът е толкова бавен, че не развиват цироза до края на живота си.

Какво става при заразяване с хепатит С?

При заразяване с вируса на хепатит С, тялото изработва антитела, с които се опитва да го унищожи. Но антителата най-често не успяват да се справят. Инфекцията остава латентна в продължение на дълги години. Всъщност повечето заразени изобщо не подозират, че носят вируса. Това е така, защото при повечето хора отсъстват всякакви симптоми в продължение средно на 13 години. Някои могат да носят вируса на хепатит С 20 и повече години без никакви оплаквания.

Вирусът атакува различните хора по различен начин. Някои изобщо не се разболяват, други заболяват тежко. Общо взето, от 100 души, заразени с хепатит С:

  • 15–20 се освобождават от вируса след 2–6 месеца (механизмът е същият, както при боледуване от грип);
  • 60 носят инфекцията години наред, дори цял живот, без симптоми или с леки промени в чернодробните проби; за тях не съществува опасност, но могат да заразят други хора;
  • 20–25 носят инфекцията безсимптомно в продължение средно на 13 години, след което развиват по-лека или по-тежка клинична симптоматика. Половината от тези 20–25 души след преболедуването от „жълтеница“ успяват да се стабилизират, а другата половина след още пет години стигат до чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.

Кой може да се зарази с хепатит?

Рискови групи: Хора, на които е преливана кръв преди въвеждането на масово тестване на кръвните продукти (1990 за САЩ), ползващи стоматологични услуги (особено изваждане на зъби), използващи общи игли за инжектиране (най-често на наркотици), подлагали се на татуировки или пробиване отвори по тялото си с цел поставяне на обици и други такива, редовни посетители на салони за маникюр или педикюр, здравни работници, които извършват рискови процедури (инжекции, кръвопреливания и др.) Хемофилиците са с голям риск. Болните на хемодиализа — също.

Всички, носещи вируса на хепатит С, са заразни ПО КРЪВЕН И МНОГО РЯДКО ПО ПОЛОВ ПЪТ и трябва да вземат ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ да не заразят останалите.

Хепатит С НЕ се предава:

по въздуха, с кихане или кашляне, при ръкостискане, при прегръдки и целувки (освен много продължителни, страстни целувки с наличие на раничка в устната кухина), използване на обща тоалетна, консумиране на храна, приготвена от хепатит С носител, плуване в общ басейн.

Хепатит С МОЖЕ да се предаде:

при използване на общи прибори, по които е попаднала заразена кръв, като напр.: самобръсначки, нокторезачки, ножици, игли за татуиране и пробиване на уши и др. под. Рискът при контакт с такива вещи е реален, но до заразяване се стига само в случай, че вирусът попадне върху наранена кожа или лигавица

Каква е опасността от кръвопреливане?

След въвеждането на масово тестване на всички кръвни продукти (май 1990 за САЩ), рискът от заразяване при кръвопреливане се изчислява на 0,12 %, т.е. 1 от 3 300 банки.

Предава ли се по полов път?

Рискът от предаване на хепатит по полов път не е добре проучен, но се счита, че е минимален. Постоянните партньори може и да не променят навиците си на общуване. При честа смяна на партньори, обаче, се препоръчва употребата на презерватив.

Хемодиализа и хепатит

Вирусната инфекция с хепатит С е обичайна за хемодиализните центрове (съгласно доклад на д-р Брайън Перейра (Brian J. G. PEREIRA) от университета Тъфтс (Tufts University), януари 1996, „Family Practice News“). Перейра се позовава на осем отделни изследвания, показващи 16 % заразени от близо 2 500 пациенти на хемодиализа, на които нито веднъж не е преливана кръв — процент, далеч надвишаващ средния за населението в страната.

Хепатит С се среща и при болни с нормални стойности на чернодробните ензими. Изследване, проведено в Сан Диего през 2000 г. върху 51 хемодиализно-болни, показва, че от 42 с нормално ALT, 10 (24 %) са положителни на тест за хепатит С, а от останалите 9, които са с повишени стойности на чернодробните ензими, петима (56 %) са положителни.

Изследванията на хемодиализни за хепатит трябва да се провеждат най-малко на всеки три месеца, а в центровете с разпространение на хепатит над средния процент за страната — и по-често. Препоръчва се установените вирусоносители да се обслужват в отделна зала, задължително с предпазни средства: еднократна престилка, която се изгаря след употреба, ръкавици от латекс, предпазен щит за лицето или предпазни очила, еднократни калцуни върху обувките, а дезинфекцията на помещението да се извършва с антивирусни дезинфектанти.

Външни препратки

Вижте също

Шаблон:Link GA