Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: nn:Stavrós i Thessaloníki |
|||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
||
В 1912 година, по време на [[Балканската война]], в Ставрос влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. |
В 1912 година, по време на [[Балканската война]], в Ставрос влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
||
===Личности=== |
===Личности=== |
||
Версия от 06:06, 2 септември 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.
Шаблон:Селище в РГ инфо Ставро̀с (Шаблон:Lang-el, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3 285 жители (2001).
География
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Коляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос).
История
В Османската империя
През 19 век и началото на 20 век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[3]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[4] | “ |
В Гърция
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[5]
Личности
- Родени в Ставрос
- Шаблон:GRC-флаг Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис между 1907-1908 година[6]
Ставрос днес
Туристически обекти - хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква с малък параклис, втора църква се намира в Ано Ставрос, близо до морето има голям незавършен храм. Четвъртък е пазарният ден в селото.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 169.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
| |||||||||||||||||||||||||||||
