Инокентий IV

Инокентий IV
римски папа
Понтификат
25 юни 1243 – 7 декември 1254
Рождено име	Синибалдо Фиеши
Предшественик	Целестин IV
Наследник	Александър IV
Роден	около 1195 Генуа или Манарола, Република Генуа
Починал	7 декември 1254 Неапол, Сицилианско кралство
Инокентий IV в Общомедия

Папа Инокентий IV (латински:Innocentius.PP.IV), роден Синибалдо Фиеши (италиански:Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 до смъртта си в 1254.

Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болония, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.

Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папаската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завлаяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.

По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.

Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. то той основава пърото мисионерско общество на peregrinantes propter Christum, които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.

Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите в Босна.

Източник

• Петрова, Мария. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 82.