Керченски проток: Разлика между версии
LaaknorBot (беседа | приноси) м r2.7.3rc2) (Робот Добавяне: nn:Kertsjsundet |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|дясно|Изглед към Керченският проток от [[Кримски полуостров|Кримския полуостров]]]] |
[[Картинка:Kerch_Strait_sea.jpg|350п|мини|дясно|Изглед към Керченският проток от [[Кримски полуостров|Кримския полуостров]]]] |
||
[[Картинка:Asowsches_Meer.jpg|right|thumb|350px|Карта]] |
[[Картинка:Asowsches_Meer.jpg|right|thumb|350px|Карта]] |
||
'''Керченски проток''' ({{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Босфор Кимерийски''' (от народа [[кимерийци]]) е [[пролив]], съединяващ моретата [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море|Азовско]]. |
'''Керченски проток''' ({{lang-uk|Керченська протока}}), наричан от древните гърци '''Босфор Кимерийски''' (от народа [[кимерийци]]) е [[пролив]], съединяващ моретата [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море|Азовско]]. |
||
От запад е [[Керченски полуостров|Керченският полуостров]] (най-източният край на [[Крим]]ския полуостров), а от изток - [[Тамански полуостров|Таманският полуостров]]. |
От запад е [[Керченски полуостров|Керченският полуостров]] (най-източният край на [[Крим]]ския полуостров), а от изток - [[Тамански полуостров|Таманският полуостров]]. |
||
Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра. |
Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра. |
||
Най-важното пристанище на пролива е град [[Керч]]. Керченският пролив се явява зона за добив на много видове риба. |
Най-важното пристанище на пролива е град [[Керч]]. Керченският пролив се явява зона за добив на много видове риба. |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
<ref> |
<ref> |
||
Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393—399.</ref> |
Еврипид. Ифигения в Тавриде, стр. 393—399.</ref> |
||
, как откъм [[Таврия|Таврида]] ([[Крим]]) проливът переплува [[Йо]] — възлюблената на [[Зевс]], която е превърната от [[Хера]] в крава гонена от стършел. |
, как откъм [[Таврия|Таврида]] ([[Крим]]) проливът переплува [[Йо (митология)|Йо]] — възлюблената на [[Зевс]], която е превърната от [[Хера]] в крава гонена от стършел. |
||
[[Есхил]] нарича бродът през пролива "Кравешки брод" - Босфор |
[[Есхил]] нарича бродът през пролива "Кравешки брод" - Босфор |
Версия от 13:15, 9 септември 2012
Керченски проток (Шаблон:Lang-uk), наричан от древните гърци Босфор Кимерийски (от народа кимерийци) е пролив, съединяващ моретата Черно и Азовско.
От запад е Керченският полуостров (най-източният край на Кримския полуостров), а от изток - Таманският полуостров.
Ширината на пролива е от 4,5 до 15 км. Максималната дълбочина е 18 метра.
Най-важното пристанище на пролива е град Керч. Керченският пролив се явява зона за добив на много видове риба.
История
Митове, архаика
Еврипид описва [1] , как откъм Таврида (Крим) проливът переплува Йо — възлюблената на Зевс, която е превърната от Хера в крава гонена от стършел.
Есхил нарича бродът през пролива "Кравешки брод" - Босфор [2].
В своите «Жизнеописания» Плутарх, позовавайки се на Хеланик, съобщава, че амазонките са се прехвърляли през Кимерийския Босфор по леда [3].
Античност
XX век
През април 1944 г. започва строителство на железопътен мост през пролива. То завършва през есента същата година. Понеже мостът не е имал ледорези, през февруари 1945 г. ледоход от Азовско море поврежда 30% от опорите. Решено е да не се възстановява, като оцелелите подпори са премахнати, за да не пречат на корабоплаването.
За заместване на разрушения мост през 1953 г. е открит ферибот, съединяващ Крим с Краснодарски край (пристанище Крим - пристанище Кавказ). В линията участват железопътните фериботни кораби "Заполярен", "Северен", "Южен" и "Източен". По-късно в експлоатация са въведени и автомобилните фериботи: «Керченски-1», «Керченски-2» и «Ейск».
В края на 1980-те год. поради стареене на железопътните фериботи е прекратено превозването на пътници и товари през пролива.
Днес
Териториален спор
През 2003 г. Керченският пролив се оказва в центъра на спор между Русия и Украйна, след като властите на Краснодар започват да строят дига към украинския остров Тузла. Конфликтът е изгладен при среща на президентите и е подписан договор, в който протокът е признат за съвместни вътрешни води на Русия и Украйна.
Преговорите на експертни групи по разделянето на Азовско море обаче продължават.