Бърно: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: az:Brno |
|||
Ред 124: | Ред 124: | ||
* [[Милан Кундера]] (р. 1929), писател |
* [[Милан Кундера]] (р. 1929), писател |
||
* [[Яна Новотна]] (р. 1968), тенисистка |
* [[Яна Новотна]] (р. 1968), тенисистка |
||
* [[Томаш Полак]] (р. 1974), шахматист |
|||
; Починали в Бърно |
; Починали в Бърно |
Версия от 21:08, 10 септември 2012
Бърно | |
Знаме | Герб |
---|---|
Данни | |
Държава: | Чехия |
Край: | Южноморавски |
Площ: | 230,22 км² |
Географско положение: | 49°12' сев. ш. 16°37' изт. д. |
Население: | 366 680 (2007) |
Гъстота на населението: | 1 593 жители /км² |
Надморска височина: | 237 м |
Пощенски код: | 602 00 00 |
Телефонен код: | +420 5 |
UTC: | +1 |
Уеб сайт: | www.brno.cz |
Политика | |
Кмет: | Роман Ондерка |
Бърно (на чешки Brno) е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край. Градът е втори по големина в страната с население около 367 396 души (2005). Разположен е при сливането на реките Свитава и Свратка.
Конституционалният и Върховният съд, както и Висшата прокуратура на Чешката република са разположени в Бърно след разпадането на Чехословакия.
История
За първи път се споменава през 11 в. като замък; има данни, че районът е обитаван от 5 в. Има важно отбранително значение чак до средата на 19 в. Крепостта Шпилберк е известна през този период като затвор на Австро-Унгария до 1858 г.
От края на 12 в. е център на съставно княжество (тогава е наричан Бържетиславски град); през 1243 получава права на кралски свободен град, а в края на 13 в. става резиденция на моравските маркграфове. От 14 в. тук се събират всеки 2 год. моравските областни сеймове. По време на въстанието на хусистите остава верен на краля. През 1454 по заповед на краля са изгонени всички евреи.
Като владение на Хабсбургите (1526-1918) под името Брюн(Шаблон:Lang-de) градът е икономически и културен център на Моравия, ежегодно се провеждат международни панаири. По време на Тридесетгодишната война 2 пъти е обсаждан (през 1643 и 1645) от шведски войски; не се поддава и на пруските войски (1742). През 1777 става център на епископства.
Преживява бързо развитие на промишлеността през 19 в., сдобива се (1899) със свой университет (Технологически университет). През 1918 влиза в състава на Чехословакия. Претърпява силни разрушения през Втората световна война. След 1945 мнозинството немци (около 1/3 от населението) са изгонени.
Административно деление
Бърно се дели на 29 района:
- Бохунице [1] (Bohunice)
- Босонохи [2] (Bosonohy)
- Бистърц [3] (Bystrc)
- Черновице [4] (Černovice)
- Хърлице [5] (Chrlice)
- Ивановице [6] (Ivanovice)
- Йехнице [7] (Jehnice)
- Их [8] (Комаров(Komárov), Долни Хершпице(Dolní Heršpice), Хорни Хершпице(Horní Heršpice), Пржизрженице(Přízřenice), Търнита(Trnitá) (част))
- Юндров(Jundrov) [9] (Юндров(Jundrov) (част), Писарки(Pisárky) (част))
- Книнички [10] (Kníničky)
- Кохоутовице [11] (Кохотовице (Kohoutovice), Писарки(Pisárky) (част), Юндров(Jundrov) (част))
- Комин [12] (Komín)
- Кралово Поле [13] (Черна Поле(Černá Pole) (част), Кралово Поле(Královo Pole), Понава(Ponava), Садова(Sadová)))
- Лишен [14] (Líšeň)
- Маломнержице а Обържани [15] (Маломержице(Maloměřice) (част), Обржани(Obřany)) (Maloměřice a Obřany)
- Медланки [16] (Medlánky)
- Нови Лисковец [17] (Nový Lískovec)
- Оржешин [18] (Ořešín)
- Ржечковице а Мокра Хора [19] (Мокра Хора(Mokrá Hora), Ржечковице (Řečkovice)) (Řečkovice a Mokrá Hora)
- Бърно Север [20] (Черна Поле(Černá Pole) (част), Хусловице(Husovice), Лесна(Lesná), Собиешице(Soběšice), Забърдовице(Zábrdovice) (част))
- Слатина [21] (Slatina)
- Стари Лисковец [22] (Starý Lískovec)
- Бърно Стржед [23] (Център, Писарки(Pisárky) (част), Старо Бърно, Странице(Stránice), Щиржице(Štýřice), Вевержи(Veveří), Търнита(Trnitá) (част), Забърдовице(Zábrdovice) (част))
- Туржани [24] (Бърниенске Ивановице(Brněnské Ivanovice), Дворска(Dvorska), Холаски(Holásky), Туржани ) (Tuřany)
- Утехов [25] Útěchov
- Винохради [26] (Жиденице(Židenice) (част), Маломержице(Maloměřice) (част) (Vinohrady)
- Жабовржески [27] (Žabovřesky)
- Жебетин [28] (Žebětín)
- Жиденице [29] (Забърдовице(Zábrdovice) (част), Жиденице(Židenice) (част))
Икономика
Днес Бърно е един от главните икономически центрове на Чехия. Най-важният отрасъл е тежкото машиностроене. Развити са химическата и полиграфическата промишленост, производството на стругове, турбини, селско-стопански машини, електро-технически изделия и точни прибори. Има предприятия на текстилната, хранителната, циментовата промишленост, дървообработка и производство на мебели.
В града се провеждат международни панаири: промишлен (от 1926 с изложбена площ над 500 хил. кв. м), туристически, финансов и др. Бърно е крупен железопътен възел (първият влак пристига през 1839).
Забележителности
В Бърно се намират редица центрове на науката и културата:
- Филиал на Чешката академия на науките,
- Университет „Томаш Масарик“,
- Академия на музикалните изкуства „Леош Яначек“,
- Моравска художествена галерия,
- музеи: градски, художествено-промишлен, национален технически и др.
Главните архитектурни паметници са в историческата централна част на града:
- готическа катедрала „Св. св. Петър и Павел“ (13-20 в.),
- църкви „Св. Якуб“ (13-16 в.), „Св. Томаш“ (14-17 в.), „Св. Ян“ (14—18 в.)
- готически стара (14-16 в.) и нова (16-17 в.) сгради на градската управа.
- многобройни сгради в стил ренесанс и барок (театър, 15 в.; Капуцински манастир, 17 в., с гробове на чешки аристократи).
Към забележителните архитектурни съоръжения от 20 в. се отнасят сградите на Операта, Международния промишлен панаир, вила „Тугендхат“ (1929-1930). В августинския манастир в Бърно провежда своите опити Грегор Мендел. Недалеч се намира град Славков край Бърно, в чиито околности се е състояло знаменитото сражение при Аустерлиц.
Спорт
Градът има дълга история в моторните състезания, първото от които датира още от 1904 г. Всеки юни се провеждат международни състезания с фойерверки, наречени „Игнис Бруненсис“ (Ignis Brunensis).
Известни личности
- Родени в Бърно
- Курт Гьодел (1906-1978), математик
- Милан Кундера (р. 1929), писател
- Яна Новотна (р. 1968), тенисистка
- Томаш Полак (р. 1974), шахматист
- Починали в Бърно
- Грегор Мендел (1822-1884), ботаник
- Други хора, свързани с Бърно
- Ангел Балевски (1910-1997), български учен, завършва инженерство през 1934
- Владимир Кабаиванов (р. 1917), български химик, следва химия през 1937-1939
- Алфонс Муха (1860-1939), художник, учи в града през 1871-1875
Международни отношения
Побратимени градове
Бърно е побратимен град или партньор с[30]:
- Виена, Австрия
- Воронеж, Русия[31]
- Далас, САЩ
- Каунас, Литва[32]
- Лайпциг, Германия[33]
- Лийдс, Великобритания[34]
- Пловдив, България[35]
- Познан, Полша[36]
- Рен, Франция
- Файл:Coat of Sankt Pölten.svg Санкт Пьолтен, Австрия[37]
- Утрехт, Нидерландия
- Харков, Украйна[38]
- Щутгарт, Германия[39]
Консулства[40]
- Генерално консулство на Руската Федерация[41]
- Генерално консулство на Словашката република
- Почетно консулство на Анголската република
- Почетно консулство на Република Еквадор
- Почетно консулство на Република Казахстан
- Почетно консулство на Литвийска република
- Почетно консулство на Полска република
- Почетно консулство на Република Австрия
- Почетно консулство на Украинската Република
Външни препратки
- Официален сайт - (на английски)
- Фотогалерия
Бележки
- ↑ [1]
- ↑ [2]
- ↑ [3]
- ↑ [4]
- ↑ [5]
- ↑ [6]
- ↑ [7]
- ↑ [8]
- ↑ [9]
- ↑ [10]
- ↑ [11]
- ↑ [12]
- ↑ [13]
- ↑ [14]
- ↑ [15]
- ↑ [16]
- ↑ [17]
- ↑ [18]
- ↑ [19]
- ↑ [20]
- ↑ [21]
- ↑ [22]
- ↑ [23]
- ↑ [24]
- ↑ [25]
- ↑ [26]
- ↑ [27]
- ↑ [28]
- ↑ [29]
- ↑ http://www.brno.cz/index.php?lan=en&nav01=2222&nav02=1249&nav03=1272
- ↑ Побратимени градове на град Воронеж
- ↑ Partners
- ↑ Международни отношения на град Лайпциг
- ↑ Leeds - Brno partnership
- ↑ http://www.plovdiv.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=261&Itemid=279
- ↑ Miasta partnerskie
- ↑ Städtepartnerschaften
- ↑ http://www.brno.cz/index.php?nav01=2222&nav02=1249&nav03=1272
- ↑ Побратимени градове на град Щутгарт
- ↑ Списък на консулствата в Бърно
- ↑ Официална страница на консулството на Русия в Бърно