Тинамуви: Разлика между версии
м Robot: de:Steißhühner is a good article |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| ordo-bg = '''Тинамуподобни''' |
| ordo-bg = '''Тинамуподобни''' |
||
| familia = '''Tinamidae''' |
| familia = '''Tinamidae''' |
||
| familia-bg = '''Тинаму''' |
|||
| binomial = Tinamiformes |
| binomial = Tinamiformes |
||
| binomial_authority = [[Томас Хъксли|Huxley]], 1872 |
| binomial_authority = [[Томас Хъксли|Huxley]], 1872 |
||
Ред 27: | Ред 28: | ||
}} |
}} |
||
'''Тинамуподобните''', наричани още и Скритоопашати са една от най-древните видове птици. Най-близкият им друг разред са [[Щраусоподобни]]те с които образуват групата [[Paleognathae]] (всички останали актуално съществуващи видове [[птици]] се включват в групата [[Neognathae]]). |
|||
== Общи сведения == |
== Общи сведения == |
||
[[Image:Crypturellus obsoletus.jpg|thumb|left|Crypturellus obsoletus]] |
[[Image:Crypturellus obsoletus.jpg|thumb|left|Crypturellus obsoletus]] |
||
Най-старите открити [[фосил]]и от Тинамуподобни датират от преди около 10 млн. години. На външен вид напомнят представителите на разредите [[Кокошоподобни]] или [[Жеравоподобни]]. Кила на гръдната кост е добре развит, както е добре развита и летателната мускулатура. Строежа на [[скелет]]а, [[пера]]та и вътрешните органи е особен и типичен единствено за разреда. Размерите им варират от подобни на [[Домашно врабче|врабче]] (11–12 см дължина на тялото) докъм [[кокошка]] (около 40 см дължина на тялото). Оперението е предимно с маскировъчен цвят. Задният пръст на краката е закърнял или липсва, самите крака са силни и добре развити. Опашните [[пера]] са много къси и скрити, от където и идва названиети Скритоопашати. [[Човка]]та е къса и заострена, подобна на видовете от разред [[Кокошоподобни]]. [[Криле]]те са къси и закръглени, летят лошо и на къси разстояния, но за сметка на това бягат бързо и ловко. Нямат изразен [[полов диморфизъм]]. В разреда се включват около 45 вида. |
|||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
||
Срещат се в [[Южна Америка]] и [[Мексико]]. Повечето от видовете обитават тропичните гористи райони. |
Срещат се в [[Южна Америка]] и [[Мексико]]. Повечето от видовете обитават тропичните гористи райони. |
Версия от 06:30, 11 септември 2012
Тинамуви | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Huxley, 1872 G. R. Gray, 1840 | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||
Тинамуви в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Тинамуподобните, наричани още и Скритоопашати са една от най-древните видове птици. Най-близкият им друг разред са Щраусоподобните с които образуват групата Paleognathae (всички останали актуално съществуващи видове птици се включват в групата Neognathae).
Общи сведения
Най-старите открити фосили от Тинамуподобни датират от преди около 10 млн. години. На външен вид напомнят представителите на разредите Кокошоподобни или Жеравоподобни. Кила на гръдната кост е добре развит, както е добре развита и летателната мускулатура. Строежа на скелета, перата и вътрешните органи е особен и типичен единствено за разреда. Размерите им варират от подобни на врабче (11–12 см дължина на тялото) докъм кокошка (около 40 см дължина на тялото). Оперението е предимно с маскировъчен цвят. Задният пръст на краката е закърнял или липсва, самите крака са силни и добре развити. Опашните пера са много къси и скрити, от където и идва названиети Скритоопашати. Човката е къса и заострена, подобна на видовете от разред Кокошоподобни. Крилете са къси и закръглени, летят лошо и на къси разстояния, но за сметка на това бягат бързо и ловко. Нямат изразен полов диморфизъм. В разреда се включват около 45 вида.
Разпространение
Срещат се в Южна Америка и Мексико. Повечето от видовете обитават тропичните гористи райони.
Начин на живот и хранене
Водят предимно нощен начин на живот и са много трудни за наблюдение. Живеят основно на земята, като някои видове нощуват по дърветата. Водят самотен начин на живот, с изключение на размножителния период, когато някои видове образуват ята. Всеядни, хранят се основно с насекоми, дребни безгръбначни, семена и плодове.
Размножаване
Женските са по-едри от мъжките. Сред Тинамуподобните се срещат всички видове комбинации от полигамия, моногамия и полиандрия. Мъти мъжкия и понякога няколко женски снасят яйцата си в неговото гнездо, но една женска може да снася яйца и в гнездата на няколко различни мъжки. Една женска снася от 1 до 15 яйца. Яйцата са едри, блестящи, едноцветни и могат да бъдат при различните видове, жълти, зелени, сини, сиви, червени или черни. Както споменахме, мъти мъжката птица в продължение на около 20 дни, малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят сами. Също така мъжката птица се грижи за тях докато не станат самостоятелни.
Допълнителни сведения
В някои страни са ловен обект. Повечето от видовете живеят и се размножават добре на затворено.
Списък на родовете
Семейство Tinamidae
- Crypturellus Brabourne & Chubb, 1914
- Eudromia Geoffroy Saint-Hilaire, 1832
- Nothocercus Bonaparte, 1856
- Nothoprocta Sclater & Salvin, 1873
- Nothura Wagler, 1827
- Rhynchotus Spix, 1825
- Taoniscus Gloger, 1842
- Tinamotis Vigors, 1837
- Tinamus Hermann, 1783