Санскрит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: lez:Санскрит
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ilo:Sanskrito
Ред 119: Ред 119:
[[ia:Sanscrito]]
[[ia:Sanscrito]]
[[id:Bahasa Sanskerta]]
[[id:Bahasa Sanskerta]]
[[ilo:Sanskrito]]
[[io:Sanskrita linguo]]
[[io:Sanskrita linguo]]
[[is:Sanskrít]]
[[is:Sanskrít]]

Версия от 03:32, 12 септември 2012

Санскрит
संस्कृता वाक
СтранаИндия
РегионЮжна Азия, Югоизточна Азия
ГоворещиМайчин език: 14 135 (2001)[1]
Втори език: 194 000[2]
Общо: 208 000
Писменостдеванагари
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Индоарийски
...→Санскрит
Официално положение
Официален вУтаракханд (щат на Индия)
Кодове
ISO 639-1sa
ISO 639-2san
ISO 639-3san
Санскрит в Общомедия

Санскрит (संस्कृतम्, [sə̃skɹ̩t̪əm], „изтънчен език“), понякога наричан санскритски език, е древен индоарийски език и основен богослужебен език на индуизма, будизма и джайнизма. Днес той е един от 22-та списъчни езика на Индия и един от двата официални езика на индийския щат Утаракханд.[3] Според преброяването в Индия от 2001 година 14 135 души в страната определят санскрит като свой майчин език,[1] а броят на говорещите езика като втори се оценява на около 194 000 души.[2]

Класически санскрит се нарича книжовната форма на езика, изложена в граматиката на Панини около 4 век пр.н.е. Нейната роля в културата на Южна и Югоизточна Азия е подобна на ролята на латинския и старогръцкия в Европа. Класическият санскрит оказва значително влияние върху повечето съвременни езици в този регион, най-вече в Индия, Пакистан, Шри Ланка и Непал.[4]

Предкласическата форма на санскрит се нарича ведически санскрит, като езикът на Ригведа, датиращ от около 15 век пр.н.е., е най-старият и архаичен етап от развитието на санскрит, известен в наши дни.[5] Това прави езикът на Ригведа един от най-старите индоевропейски езици, за които има запазени сведения.[6]

Корпусът на санскритската литература включва богата традиция на поезия и драматургия, както и научни, технически, философски и религиозни текстове. Санскрит продължава да се използва широко като церемониален език в индуистките религиозни ритуали под формата на стотри и мантри. Говоримият санскрит все още се използва в някои традиционни институции в Индия и се правят много опити за по-широко възраждане на езика.

История

Произход

Санскрит е част от индоиранската група на индоевропейското езиково семейство. Негови най-близки древни родственици са иранските езици староперсийски и авестийски.[7] В по-широкия контекст на индоевропейското семейство санскрит споделя характерни звукови изменения с останалите езици от групата сатем (по-специално със славянските и балтийските езици), както и с гръцкия език.[8]

За да обяснят общите характеристики на санскрит с други индоевропейски езици, много учени поддържат хипотезата за индоарийска миграция, според която говорещите бъдещия санскрит пристигат в Южна Азия от северозапад в началото на 2 хилядолетие пр.н.е.[9] Тази теория се подкрепя от близкото родство на индоиранските с балтийските и славянските езици, от свидетелствата за лексикален обмен с неиндоевропейските уралски езици и от вида на известните индоевропейски думи за растения и животни.[10]

Ведически санскрит

Ригведа, ръкопис на деванагари от началото на 19 век

Историята на развитието на санскрит обикновено се разделя на два основни етапа - ведически и класически санскрит, за условна граница между които се приема граматиката на Панини от 4 век пр.н.е. Ведическият санскрит е езикът на ведите, големи сборници с химни, самхити, богословски и религиозно-философски текстове.

Най-ранните известни санскритски текстове са индуистките текстове на Ригведа, които датират от средата до втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. Макар че няма запазени писмени свидетелства от този период, учените смятат, че устното предаване на текстовете е достатъчно надеждно, тъй като става дума за церемониална литература, чието точно произнасяне се смята за ключово важно за нейната ефективност от религиозна гледна точка.[11]

От Ригведа до класическия санскрит от времето на Панини развитието на езика може да се проследи във ведическите текстове: Самаведа, Яджурведа, Атхарваведа, Брахмани, Упанишади. През този период престижът на езика, неговото използване за религиозни цели и важността на точното изговаряне действат като мощна консервативна сила, противопоставяща се на нормалната еволюция на езика.[12] Въпреки това могат да бъдат определени пет ясно обособени етапа на лингвистично развитие на ведическия санскрит от Ригведа до Упанишадите и най-ранните сутри.[13]

Класически санскрит

Ръкопис на индуисткия текст Деви махатмя върху палмово листо, 11 век

Най-старата запазена санскритска граматика е книгата на Панини „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“). Тя има прескриптивен характер - нейната цел е да дефинира правила за използването на санскрит, макар че съдържа и описателни части, главно описващи някои ведически форми, станали редки по времето на Панини.

Понятието „санскрит“ не се отнася към конкретен език, обособен от останалите езици, а по-скоро като извънредно изтънчен или усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите касти, като в основата на преподаването е подробния анализ на книгите на граматици като Панини. Като език на образованите санскрит съществува успоредно с множество простонародни диалекти, наричани с общото име пракрит, от които произлизат повечето съвременни индоарийски езици.

Упадък

Роля в историята на езикознанието

Бележки

  1. а б Comparative speaker's strength of scheduled languages − 1971, 1981, 1991 and 2001 // Census of India, 2001. Office of the Registrar and Census Commissioner, India. Посетен на 31 декември 2009. (на английски)
  2. а б Lewis, M. Paul (ed.). Sanskrit // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 6 август 2011. (на английски)
  3. Trivedi, Anupam. Sanskrit is second official language in Uttarakhand // hindustantimes.com. Hindustan Times, 2010. Посетен на 6 август 2011. (на английски)
  4. Stall 1963, с. 272.
  5. Macdonell 2004.
  6. Burrow 2001.
  7. Masica 1991, с. 32.
  8. Masica 1991, с. 33.
  9. Masica 1991, с. 36 – 37.
  10. Masica 1991, с. 38.
  11. Meier-Brügger, Michael et al. Indo-European Linguistics. Berlin; New York, Walter de Gruyter, 2003. ISBN 3110174332. p. 20. (на английски)
  12. ((en)) Keith, Arthur Berriedale (1993). A history of Sanskrit literature. Delhi: Motilal Banarsidass, pp. 4, ISBN 8120809793, http://books.google.com/?id=GNALtBMVbd0C 
  13. Witzel, Michael. Inside the texts, beyond the texts : new approaches to the study of the Vedas. Cambridge, Harvard University Dept. of Sanskrit and Indian Studies, 1997. ISBN 9781888789034. (на английски)
Цитирани източници

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA